Искам в деня на Европа за едни и на Победата за други да коментирам червеното събитие “Безсмъртния полк", което някакви лишени от вярна историческа памет лица в момента провеждат в София. Няма да говоря за руския оригинал, който макар и прононсиран от правителството на Кремъл, има своята автентична историческа и емоционална стойност, доколкото в марша му участват преобладаващо ветерани от Втората световна война или роднини на загинали във войната, пише във Фейсбук Владимир Дончев, бивш пловдивски депутат от НДСВ.

Думата ми е за нашите родни “ветерани", а по-скоро активисти от "Позитано“, които организират това събитие предимно с цел да бъдат забелязани и оценени от руското посолство и някои точно определени служители в него. Навалицата на клона на “приятелите" на Русия е голяма, като започнем от "Възраждане“ и стигнем до "Атака“. То навремето, преди 15 г., и кметът на София Бойко Борисов и носител на руския орден Ломоносов се беше наредил на тази опашка в проучване в коя посока му е по-добро да завие.

Друга ми е мисълта обаче и тя е в относно кой действително има право да участва в честването на победата на антихитлеристките държави над нацистка Германия? Според мен това не са наследниците на АБПФК( Активни борци против фашизма и капитализма ), абревиатура, неизвестна за съвременниците и криеща една цяла привилегирована каста от десетки хиляди лица, разделени от БКП на степени и получаваща незаслужени привилегии до 89-а . Такова право на участие в честванията от ВСВ имат само българските войници и офицери, които са се сражавали и проливали кръвта си на фронта срещу германската армия. Не партизаните, които са останали в тила, в Народната милиция и ДС да избиват и малтретират “враговете на народа". Такова право имат и истинските партизани, които са участвали във войната, а не 10-то септемврийските партизани, присъединили се на следващия ден след падането на властта и останали си на топло.

Действително някои автентични смели партизани-антифашисти са оставили костите си по хълмовете Страцин и Стражин. Много повече обаче са обикновените български войници и офицери, които са изпълнявали дълга към отечеството, за да извоюват по-благоприятни условия за България( бивш съюзник на Германия) след войната. Един от тях е бил вуйчо ми подпоручик Енчо Енев, командир на разузнавателен взвод, стигнал до Унгария, носител на орден за храброст. Един от многото “врагове на народа" преследвани, арестувани, разстрелвани или вкарани по лагери. Вуйчо е изкарал късмет, че съседи са го предупредили да не се прибира у дома в Стара Загора, че го чакат на ъгъла да го убият. Лагерът обаче не е отървал. Тези хора няма да ги видите на позитанските мероприятия за войната, нито ще видите наследниците им. Много от тях са избити или репресирани веднага след връщането им от фронта. Семействата им десетки години са били ограничавани в образование, работа, кариера. Това, което се организира от организациите, наследили Съюза на АБПФК ( прочее сградата на БСП на "Позитано“ е негова бивша собственост ) е една политическа бутафория, която няма нищо общо с историческата истина и справедливост!