Всеки път когато напиша за Недоразумението с шмайзер в ръка, известно като паметник на Альоша, срещам един и същ отпор от гранитните глави, закърмени от залповете на Аврора – не пипайте символа на Пловдив, падналите за свободата на България заслужават почит и признание. Какво искаш – американски паметник ли да вдигнем там, никой не може да се гаври с историята, без него Пловдив няма да бъде същият и все така подобни дивотии.
А винаги съм искал да обясня нещо просто. Ако се доверим на руски източници, дори и да преувеличават, след окупацията на 9 септември 1944 година, в България са погребани 1089 съветски бойци на 50 места из страната. Според гранитните болшевишки глави те са "паднали за свободата на България“.
Истината е, че са "паднали“ след пиянски свади, разстреляни са от собствените си командири заради мародерство и отровени от метилов алкохол – 159 натровени в Бургас, 42-ма умират. Те са "освободили“ един склад с алкохол и дори са разстреляли българския пазач, който искал да ги предупреди да не пият. И това според руския историк А. Тимофеев, който описва облика на червеноармееца на Балканския полуостров.
Това са "героите“, на които сме издигнали признателни паметници из "освободената“ България. Днес в парк "Изгрев“ в Бургас за починалите алкохолици се намира немалък по размери общ гроб с два паметни знака. Надписът на единия гласи: "Тук са погребани съветските войни починали в гр. Бургас“ – съвсем коректен надпис, но на другия пише: "На освободителите вечна слава! 1944-1945“.
Гранитните глави дори не правят елементарната разлика между падналите в Руско – турската война и съветските окупатори, които мародерстваха, изнасилваха и пиянствата в "освободената“ от тях България. Гранитните глави издигнаха Альоша в тяхна чест.
А Пловдив е признателен. Нашето признание и почит са малко под Альоша – към падналите в Освободителната Руско-турска война. А онова горе е идеология, съветска пропаганда, но за гранитните глави няма никаква разлика. Те сигурно и не знаят, че дори Георги Димитров моли в отчаяно писмо Сталин да се намеси и спре убийствата, изнасилванията и грабежите на безцеремонните окупатори. В шуменското село Дивдядово съветски мародери убиват най-възрастния комунист в България. Известни са десетки случаи на изнасилвания и убийства на монахини или случайно срещнати жени и момичета. Американският журналист Чарлз Лениъс, който е пряк свидетел на окупацията на България от Червената армия, пише за брутални престъпления на "освободителите“ по пътя им към София и редица трагични инциденти.
И Альоша е издигнат в чест на тези "доблестни“ съветски бойци. Мародерите не заслужават дори и вашето уважение, гранитни болшевишки глави!
А сега има и призив – партиите, които ще участват на изборите, ясно да изразят позициите си към съветските паметници у нас. Някои вече ги изразиха – ще ги браним със зъби и нокти. В Полша отдавна действат срещу съветските "освободители" по този начин - на снимката.