Лятото на 2023 очертава нова геополитическа реалност, вкара политиката в условия на невиждани досега компромиси, създаде немислими доскоро съюзи и конструира управление на довчера антагонистични политически сили, сочи анализът на Института за стратегии и анализи.

- В България започва транформация на властта на всички управленски нива.

Слага се на край на посттолитарния преход и се отварят врати за нов период, съобразен с категоричната ориентация на страната, като следствие от войната на Русия с Украйна. Новите процеси се случват в условия на атомизация на обществото, на отсъствие на лидерство и дългосрочна визия за развитие на страната.

България навлезе в спирала на множество конфронтации по различни теми, което провокира изостряне на социалните отношения.

- На фона на обществените антагонизми съставянето на правителството се случи след немислим доскоро компромис. 

Развитието на глобалните процеси налагаше правителство с предвидими решения, което да елиминира Радев и категорично да позиционира страната на евроатлантическата полоса в съвременния свят. Твърдата намеса на външните фактори за налагане на компромисните решения при съставянето на кабинета бе очевидна.

"Сглобката“ работи, но се чува шум от скърцане и видимо недоволство на партньорите от съвместното съжителство.Това е власт по принуда, при която всеки дебне другия и в същото време нито един от Триадата (ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и ДПС) не може да направи нещо без останалите. Общата каруца върви, но всеки завой е опасен.

Сателитният синдром на българския политически елит се разгръща в пълен мащаб.

- Властта влезе в русло на пълно изкореняване на руското влияние у нас. 

В една устойчива линия се подреждат искането за смяна на националния празник, ликвидиране на проекта АЕЦ "Белене“ - този път окончателно,  прекратяване концесията на пристанище "Росенец", санкциите спрямо "Лукойл", настойчивост за връщане в патримониума на българската държава на почивния комплекс "Камчия", прегледът на т. нар. шпионски дела, промяна в текстове от НК.

Ключов е въпросът по кой път ще се тръгне – затягане на контрола, ограничаващи и дори репресивни мерки или на търсене на повече съюзници с аргументи и с убеждаване.

Има асиметрия между настроенията в обществото и гласуванията в парламента, засягащи стратегическото членство в ЕС и НАТО.

- Все по-отчетлива тема е приближаването на войната,

евентуално въвличане на страната ни (въпреки категоричното отричане от страна на изпълнителната власт) и това допълнително изостря полемиката и пристрастията.

Етапът, в който навлезе страната, е много рисков, въпреки привидно изгладените противоречие между партии и коалиции, които изграждат своеобразен евроатлантически стълб на настоящата политика – ГЕРБ, СДС, ПП, ДБ, ДПС.

- Във видимата част на спектъра Делян Пеевски е от най-активните депутати 

(излага тези, предлага, коментира), с когото ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ комуникират непрекъснато. Прави впечатление, че партийните лидери са предоставили на Пеевски водеща роля при решаване на държавните дела, която той уплътнява стопроцентово.

Бойко Борисов е част от лидерско трио заедно с Кирил Петков и Христо Иванов, което дава бързи решения. Капиталните грешки отиват в сметката на ПП-ДБ, а не на другите партньори от така наречената некоалиция. ПП-ДБ и тяхното политическо бъдеще стават заложник на чужди войни. Печеливши от ситуацията са ГЕРБ и ДПС.

- В тази напрегната обстановка предложението за смяна на националния празник – от 3 март на 24 май, е със заряд на атомна бомба.

Промени в основния закон трябва да се правят в спокойна среда, след дълъг обществен дебат в максимално разширен формат. Това е предпоставката гражданите да уважават Конституцията, която реално е обществения договор в една държава. Сегашните промени се лансират в условията на геополитическа буря /война/сътресения и на преднамерен натиск.

- Визитата на украинския президент Володимир Зеленски катализира процеси, които неизбежно щяха да се случат.

Посещението само ги ускори.То се превърна в лупа за позиции, нагласи, намерения. Срещата на Зеленски в президентството се превърна в политическо Ватерло за Румен Радев. Ако е имало ефект от визитата на украинския президент за промяна на нагласите в България, то той е занулен след развитието на скандала със сайта "Миротворец“.

- Новото около президента Радев е още по-високата степен на радикализация във вътрешно-политически план. 

Това се превръща не просто в запазена марка на Радев, а в целенасочена политика, която да го изведе на пистата за собствен политически проект – през опозиционност на сегашното правителство, през местната власт и през окупация на патриотичната ниша.

Похватите на Радев много загрубяха. Поведението му вече е на границата на саморазправа с критиците, което е опасно, когато се практикува от овластено лице и то в градация – от "войнолюбци“ към политически лидери до "безродници“ към българските граждани. Действията на Радев могат да се интерпретират и като провокация за стартиране на процедура за импийчмънт, което ще му донесе електорални дивиденти. Крайният резултат би бил неуспешен, но е важен пътят.

Самоцелната опозиционност нанася щети и на самата президентска институция, която губи тежест и авторитет. Конфронтацията му с кабинета се банализира.

Президентът пропусна да лидира процеса на конституционни промени. Въпреки обещанието си, Румен Радев не представи проект за изменения в основния закон. Опозиционната роля, която играе сега, го превръща в критик на предложенията, независимо дали те са изключително спорни или имат положителни елементи.

Дългото служебно управление направи Радев уязвим. То се занимава буквално с всичко и сега трябва да отговаря за всичко. Последните служебни правителства надхвърлиха рамката на "текущите дела“, тоест налице е злоупотреба с конституционния инструмент.

- Евроатлантическото мнозинство в парламента е отчетливо.



Геополитиката замрази революцията. Основна причина за политическите девиации не са писаните норми (Конституция, закони), а липсата на зряла демокрация. Трябва да има гаранция, че и новите норми няма да доведат до изкривявания и злоупотреби.

- Първите номинации за столичен кмет започнаха да моделират усещане за предизборна атмосфера.



София фокусира целия интерес, защото е крепост за ГЕРБ/Борисов от 2005 година насам. Един от основните кандидати за столичен градоначалник вече е номиниран – Васил Терзиев, а дебатът около него имаше екстремно горещ старт заради миналото на близките му, свързани с ДС. Симпатизантите на ПП-ДБ-"Спаси София“ са изправени пред пореден компромис с принципи, в които са се клели години наред. В София се очертава сигурен балотаж.

На този фон е много важно какъв кандидат ще извади Борисов. Повече от ясно е, че евентуална загуба на ГЕРБ в София ще има за партията ефекта на домино в следващите години. 

Икономиката на София надвишава с 24% средния БВП на човек в общините в ЕС. По този показател, ако "София беше България“, тя щеше да се нареди по степен на икономическо развитие преди Белгия, Испания, Чехия, Естония и още осем страни на ЕС. Преди местните избори въпросът е как ще се преодолее неравномерното икономическо развитие в страната. Общините трябва да догонват не средните нива на ЕС, а на собствената си столица.

- ГЕРБ инвестират енергия, за да се адаптират към така наречената "некоалиция“ и правят компромиси (бюджет, здравна каса).

Според ИСА компромисите засягат имиджа на партията, създават риск от брожения, но свалянето на правителството сега, преди регионалния вот, ще бъде много неблагоприятен вариант за партията на Борисов. За да се стигне до падане на кабинета по вина на ГЕРБ, тя трябва да има железен аргумент. До вота през есента ГЕРБ ще държат както правителството, така и ще изграждат образа на партия, която е решаващ фактор в управлението.

ГЕРБ запази влиянието си и ще продължи да бъде първа политическа сила, демонизацията приключи, Борисов изглежда не само "изпран“, но и завърнал се вече на "бял кон". Цената за този полу-хепиенд изглежда висока, сметката се плаща на вноски, макар и с ниска лихва. ГЕРБ обаче е партия и на изненадите, а съхраняването на едно устойчиво и достатъчно голямо ядро от привърженици й дава шансове както за предстоящите местни избори, така и за времето след тях.  Най-важно за Борисов е да съхрани екипа, който мина през "изчегъртването" и устоя.

- ПП-ДБ губят доверие заради (не)коалиционните отношения с ГЕРБ, но възстановяват част от него с намирането на нов силен враг – президента.

Кирил Петков продължава да калкулира обществени негативи и да акумулира недоверие сред партньорите. Най-големият риск пред ПП е ортодоксалната антируска политика, плод на която е предложението за отмяна на статута на 3 март като национален празник. Посягането на национален символ може да се окаже по-деструктивно и по-опасно и от корупционен скандал.

ПП-ДБ поставят привържениците си на кръстопът, докато се опитват да им сочат правилния път.Със съставянето на правителството "Денков-Габриел“ изневериха на обещанията си, с Терзиев – на идентичността си. Въпросът коя е по-голямата грешка на ПП-ДБ – (не)коалицията с ГЕРБ-СДС или номинацията на Терзиев - изглежда излишен. Получи се интересна комбинация от двете – с първото се постигна реабилитация на ГЕРБ, с второто се дава импулс на партията на Борисов за пълно завръщане на терена на дясното и антикомунизма.

- Радикализацията на "Възраждане“ става екстремно опасна.

Има млада генерация без бекграунд за близкото и далечното минало, която запълва дефицити с войнстващ национализъм. Нейни представители може да си татуират думи на Левски върху бицепсите, но да имат за образец поведението на мутрите.Когато Костадин Костадинов призовава "Време е да сменим правителството, а не националния ни празник“, това се вписва в рамката на нормално опозиционно поведение. Когато призовава "ако Украйна се разпадне като държава“, то населените с българи територии да станат "част от България“, това е отрицание на международния правов ред, войнстващ национализъм, който може да доведе страната до национална катастрофа.

Според ИСА поведението му добива и фарсови характеристики, които не се долавят обаче от верните му привърженици.

- Националистическата вълна, реваншизмът и радикализацията вдигат политическата цена на ДПС

и осмислят значението на "българския етнически модел“ във времето около 1989-а и началото на 90-те. През юли Движението бе в нова конструктивна роля на парламентарния терен като част от евроатлантическия консенсус и конституционното мнозинство. ДПС се оказва факторът, без който "сглобката" реално не може да функционира. Доскоро тенденциозно неглижирано, Движението се завърна на авансцената на българската политика, предлагайки конструктивни управленски решения.

Сглобката на "сглобката" фактически е ДПС. Движението оформи евроатлантически консенсус с ясни цели – Шенген и еврозоната.

Налице е линия в парламента, която не се покрива с оста власт-опозиция, но има ключово значение за стабилността на правителството и хоризонта на 49-ото Народно събрание.

Прави впечатление, че като основен говорител от страна на ДПС за конституционните промени, както и за други важни позиции, се утвърди Делян Пеевски. В парламента около него тече видима динамика с конструктивен знак.

По думи на Пеевски ще има и необходимото мнозинство от 160 народни представители за попълване на свободните места в регулаторите - ВСС, инспектората и др. Той аргументира и позицията на ДПС за прекратяване на концесията на "Лукойл“ за пристанище "Росенец“. "Реално чрез "Лукойл“ се финансира войната. Това трябва да спре и държавата да има абсолютен контрол над компанията. Не може една частна компания да притежава врата в държавата", бяха думите на Пеевски, с които парламентарното мнозинство мотивира решението си.

Острият тон между ПП-ДБ и ДПС вече го няма. Върви диалог, като светкат отделни искри, а атаките са насочени към ПП, а не към ДБ. Пълен консенсус е невъзможен, но в рисковата вътрешна и сложна външна ситуация новата роля на ДПС по линия на евроатлантизма е приета от доскорошните яростни опоненти.

Движението получи ръководството на ключови комисии и властово влияние.

- БСП е единствената партия в опозиционния сегмент, която има системен характер, последователна политика, ясни тези, програма и идеология.БСП не е контролирана опозиция и това я прави опасна за нейните опоненти, като я изправя пред тежки битки.

Предстои решаващ сблъсък БСП/Нинова и Румен Радев през местните избори. Регионалният вот е възможност за президентството да овладее ресурс и да сложи основите на нов, най-вероятно ляв проект с консервативни и патриотични елементи, който да се окаже пряк конкурент на БСП.

- ИТН остава партия на шоумените, за които политиката е вид представление,

за което трябва да продадат повече билети. Управляващата конфигурация прави грешки, които опоненти като ИТН не успяват да капитализират заради своите собствени грешки, неясни позиции и идеологическа неопределеност.

- Програмата за управление на кабинета "Денков-Габриел“ е заявка за политическа устойчивост и икономическа инерция.

Икономиката в тази програма е оставена на заден план, а най-подробно и амбициозно са разработени поставените неслучайно в самото начало външнополитически приоритети. Изглежда изпълнението именно на външно-икономическите приоритети ще бъда спойката между двете политически формации.

Непопулярни мерки в програмата не се предвиждат, а за сметка на това се продължава политиката за увеличаване на доходи и заплати. Обещава се увеличение на минималната работна заплата и автоматизъм в нейното увеличаване с изчисляването на все още неизвестна формула.