Крайно време е българската история да започне да се учи от българска гледна точка, а не от чужда, не от съветската и руската. Това коментира за радио Пловдив проф. Димо Чешмеджиев, университетски преподавател и учен от БАН, по повод  дебата за съдбата на паметника Альоша на Бунарджика. Той добави, че ако погледнем темата през призмата на историята, то изобщо не би трябвало да има дебат.

"Ако го погледнем от гледна точка на българската национална история този паметник трябва да бъде премахнат, тъй като той няма никаква връзка със събития от тази история. Не заличен, а преместен в Музея на социалистическото изкуство, за да се знае какво изкуство се е създавало през този период и на кого е служило то“, каза проф. Чешмеджиев.

Той добави, че не знае как би могла да се обясни несправедливостта на режима, тъй като четейки написаното на плакатите на протеста в защита на Альоша се вижда, че няма да бъде разбрана."Рационално обяснение за някои от написаните неща, като Альоша е нашият Христос, няма. Не знам дали може адекватно да се обясни на хората какво се е случило в близкото минало“, каза историкът.

Обясни, че през 1944 г. страната ни е окупирана. Тогава правителството се събира, за да скъса съюза с хитлеристка Германия и един съветски агент докладва на съветското ръководство. "Червената армия бързо влиза в България. Обявява се предварително война на България, за да може тя да влезе като окупираща армия, не като съюзническа армия.

"Влиза окупационната армия довежда на власт една партия, която е маргинална до този момент – БКП и тя започва да издига паметници. Създават идеята за борбата с фашизма. Това обаче е невярно.

По-младите не знаят, но първият проект за създаване на паметник в Пловдив е на Сталин. Той междувременно умира и променят проекта, правят паметник на руски войник, който е победил хитлеризма. Руският войник несъмнено има принос в победата над хитлеризма, но такъв имат и други европейски и американски войници“, обяснява проф. Чешмеджиев.

Според историка грешките на историята ни струват една разколебаност в националната същност и тичане след чужди идеали. Дебатът по темата пък ясно показва, че българинът винаги ще търси голям брат, който да го закриля.

"Забравяме, че България е била велика държава, че народът ни макар и малък има с какво да се похвали“, добави Чешмеджиев.