След парламентарните избори преди три години  беше ясно, че единственото възможно правителство е между между ГЕРБ и патриотите. В самата изборна нощ Бойко Борисов беше доста уверен, че ще направи правителство с водещата роля на ГЕРБ. Но тогава още не беше сигурно, че реформаторите са аут от Народното събрание

Партия от семейството на ЕНП да състави  кабинет с хора, които се въргаляха по турската граница, ще е върхът на европейската политика, твърдяха анализаторите тогава и предричаха, че това ще е най-голямото усилие на Борисов преди третия му мандат.

Заслужава ли си? Борисов намекна, че няма да прави компромиси. Поне не толкова големи. Но тогава като че ли имаше предвид реформаторите, или друг десен субект, ако случайно се промъкне до банките в парламента. А градската десница, както вече се нарича след поражението през 2017 година , влезе в кръвопролитна битка, за да разберем чия кръв е по-синя. Изяснихме и този въпрос – докато изтичаше кръвта й, тя не усети мощта на най-голямата дясна партия у нас.  Или не искаше да го признае – че е дясна и е мощна. Затова остана без кръв и твърде малка.

Затова пред Борисов остана единствена възможност - правителство с Каракачанов, Симеонов и Сидеров едновременно. Това е все едно да те разпънат между четири коня и да се надяваш, че ще се разминеш само с изкълчен пръст. Тогава ставаше дума за огромни компромиси, не за малки. И всички си мислеха, че Борисов няма да ги направи.

Още не бяха се нарадвали, че са в управлението и патриотите взеха да показват на Борисов какъв таралеж си  има в гащите. Зам.-министърът на регионалното развитие  Павел Тенев скоростно подаде оставка, опънал ръка в хитлеристки поздрав пред восъчни фигури на нацисти в музея “Гревен" в Париж. Фотосът е от преди 9 години , но гордо стоеше във фейсбук профила на Тенев и свален в деня на неговото назначение от квотатата на НФСБ.

“Нацистки ли е поздравът наистина", пита безпардонно Валери Симеонов, който не изключва и той да е направил някоя дивотия когато навремето като студенти  ги водели в концлагера “Бухенвалд". Думите на Симеонов също предизвикаха обществено брожение, както и призиви за неговата оставка.

Ако Каракачанов, Сидеров и Симеонов са патриоти, какви са останалите български граждани – антипатриоти, полуидиоти или пълни нещастници. Сигурно е така, тъй като неприлично дълго търпят тези тримата  да узурпират патриотичните чувства на българина, а са най-обикновени политически търгаши с патриотарство. Докога ще ни натрапват мантрата, че ако си в национална носия и играеш хоро, си патриот, ако - не

Въпросът ставаше все по-сериозен - докога ще бъде търпяна тази троица, която действа като рекетьорска банда, увесила се на гърба на Борисов и му шепне за стабилност. Дори пловдивският депутат от ВМРО Александър Сиди каза, че без ГЕРБ не може да има управление, но без "патриотите“ няма да има стабилност. Само не уточни какво няма да има без патриотарите във властта.

Когато се сформираше коалицията, Сидеров се беше сврял в миша дупка, признал величието на Борисов. Каква по-голяма стабилност  от това – Сидеров да признае Борисов. Така не му се налага да се крие от камъните на тълпата с пластмасова маса на главата, както в бунтарските години.

Преди три години написах, че не е сериозно Борисов да прави кабинет с тези, които лягаха по турската граница. Смятах, че подобен избор не съществува. И комромисът е грандиозен.  Преди това обаче левият екстремист Александър Симов се изцепи, че с удоволствие би се изпикал на паметниците на репресираните от комунизма. Така компромисът започна да изглежда поносим.

Една година след съставяне на правителството  Сидеров искаше да бута кабинета. Първо, че някои министри не му вдигали телефона, а после – ако одобрим Истанбулската конвенция. На Сидеров бяха му натиснали копчето и той не криеше на кого служи.  Какъв цивилизационен свят, като Сидеров продължава като латерна, че трябва да преосмислим добре какво правим в ЕС и НАТО – мястото ни било в Евразийския съюз. Иначе Сидеров е за стабилност, издевателствайки над българите, които не са такива патриоти като него.  И така един ден той отписа и коалицията.

Каракачанов започна съвсем да затрива армията ни с безумни идеи, които спират реформирането й – връщане на казармата, доброволна наборна служба, ще ремонтираме "Миг“-овете. Сякаш е на служба в руското военно министерство.

Рамбо Симеонов управляваше като вицепремиер с огнени декларации и това беше част от образа му на борец за свобода и правда. Те могат да минат и за нескопосана хуморески, но в един момент постави под съмнение и същността на Възродителния процес по повод филма "Откраднати очи“- "периодът още не е получил адекватната си историческа оценка“. После едни майки го свалиха от изпълнителната власт.

И тези тримата били най-големите патриоти в държавата. И тъй като са прекалено велики, не си говорили напоследък – изясняват си чия кръв е по-руска.

Ефикасното лечение за подобни рекетьорски банди са предсрочните избори.Беше въпрос на време докога Борисов ще им цепи басма, но явно и той е  запленен от идеята рекетьорите да се чувстват стабилни. Те наистина се чувстват стабилни и не дават и да се издума за предсрочни избори, тъй като искат още една година да се насладят на стабилността на управлението

И те се наслаждават. Колко членове на ВМРО станаха клиенти на прокуратурата, съда и полицията  -  фалшиви паспорти, празни язовири,  криминални сонди и рушвети. И все забъркани  висши чиновници, министри, подкупни общински съветници и пияни евродепутати.

И Каракачанов  твърди, че ластикът се е опънал да крайност. Ама той трябваше отдавна да се е скъсал.

Тъй наречените патриоти са бомба за ГЕРБ, скрита лимонка – предупрежденията са от преди три години, когато се появи и европейско изследване, в което "Атака“ оглави класацията за най-антизападна партия.

Гафовете и на ВМРО нямат край. Последните събития от Пловдив с активисти на партията само доказват какво е имал предвид Александър Сиди, че "без патриотите няма стабилност“. Оставете ни правим каквото си искаме и ластикът няма да се скъса.