Десет години след референдума за Брекзит Великобритания остава единственият реален пример какво се случва, когато една държава напусне Европейския съюз. Обещанията за по-висок растеж, контрол върху миграцията и повече икономическа свобода не се реализираха в очаквания мащаб. Междувременно въпросите за евентуалното влияние на руски дезинформационни кампании върху обществените нагласи така и не получиха окончателен отговор. Днес Брекзит все по-често се разглежда като предупреждение към държавите, в които набират сила антиевропейски настроения.

На 23 юни 2016 г. британците гласуваха за напускане на Европейския съюз. Резултатът беше изключително оспорван – 51,9% подкрепиха излизането, а 48,1% предпочетоха страната да остане в блока.

Кампанията за Брекзит обещаваше повече икономически възможности, по-висок растеж, контрол върху миграцията и свобода за сключване на нови търговски споразумения по света. Десет години по-късно обаче икономическите показатели рисуват далеч по-сложна картина.

Макар някои от най-мрачните прогнози отпреди референдума да не се сбъднаха, повечето икономисти са единодушни, че напускането на ЕС е оказало негативно влияние върху британската икономика. Спорът днес не е дали има цена, а колко точно висока е тя.

Десет години по-късно числата не оправдават обещанията на Брекзит

Една от най-често цитираните оценки е на професора от Станфордския университет Никълъс Блум, според когото до 2025 г. Брекзит е намалил британския брутен вътрешен продукт с между 6% и 8%.

Други икономисти дават по-ниски оценки, но почти всички стигат до сходен извод – икономиката е по-малка, отколкото би била, ако Великобритания бе останала в единния европейски пазар.

Особено силно е отражението върху инвестициите и производителността. Несигурността около излизането от ЕС, продължила години наред, накара много компании да отложат инвестиционни решения или да насочат част от дейността си към други европейски държави.

В същото време британските фирми загубиха безпрепятствения достъп до най-големия си пазар.

Преди Брекзит стоките се движеха свободно между Великобритания и останалите страни от ЕС. След излизането бяха въведени митнически декларации, проверки и допълнителни административни изисквания.

Германската компания Bosch е сред най-познатите примери за ефекта от тези промени. Ако преди Брекзит британското ѝ подразделение е обработвало около 40 вносни транзакции годишно, днес те са приблизително 10 000. Компанията е създала специален отдел само за административната работа, свързана с новите правила.

Най-силно засегнати се оказаха малките предприятия. Хиляди британски фирми са прекратили изцяло търговията с ЕС, тъй като разходите за документация и проверки са направили износа нерентабилен.

Въпреки това Европейският съюз остава най-важният търговски партньор на Великобритания. През 2025 г. около 41% от британския износ е бил насочен към ЕС, а половината от вноса е дошъл от държавите членки.

Миграцията не намаля, а се промени

Един от най-силните аргументи на поддръжниците на Брекзит беше обещанието за по-строг контрол върху миграцията.

Десет години по-късно общият брой на пристигащите във Великобритания не е намалял. Напротив. След въвеждането на новата имиграционна система нетната миграция е средно около 550 000 души годишно, докато през предходното десетилетие е била приблизително 250 000 души.

Промени се обаче нейният характер. Броят на мигрантите от държавите членки на ЕС рязко спадна, докато този на пристигащите от страни извън Съюза значително нарасна. Причините включват недостига на работна ръка, увеличения брой чуждестранни студенти и специалните визови програми за граждани на Украйна и други държави.

Така една от основните политически цели на Брекзит не донесе очаквания резултат.

Паундът още не е възстановил позициите си

Друг показател за дългосрочния ефект от референдума е британската валута. Паундът се срина веднага след резултатите от вота през 2016 г. и десет години по-късно все още не е възстановил нивата си отпреди Брекзит.

Според анализи на компанията Convera британската валута през последното десетилетие средно е била с около 10% по-слаба спрямо еврото в сравнение с периода преди референдума.