close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Политика
Лица
Институциите
Анализи
Бизнесът
Прогнози
Спорт
RSS
Водещи новини
Как и колко пъти "народната власт" обра парите на народа
©
11:13 / 25.01.2024
138
През изминалата седмица в Народното събрание влезе новият закон за Българската народна банка. Ролята му е ключова за присъединяването на страната ни към еврозоната, тъй като с текстовете в него правната рамка на България започва да се привежда в съответствие с европейските изисквания.

По този повод си спомняме няколко ключови момента от историята на лева. Както и - кога и защо се е прибягвало до парични реформи и деноминации?

Въвеждането на паричната единица "лев" става през 1880 г. с указ на княз Александър I. Приравнява се към златния френски франк, разделя се на сто стотинки, определят се теглото, съдържанието му и изображенията по него. Първите монети са отсечени година по-късно, а още няколко след това се появяват и първите банкноти.

До идването на комунистическия режим у нас парични реформи не се провеждат.

Първата такава става факт през 1947 г. по силата на Постановление №1 на Министерския съвет. Според историци, статистици и икономисти, изследвали темата, тя има за цел изземване на парични средства от по-богатото население и частния бизнес, които все още държат основни икономически и финансови лостове, а това затруднява новата власт.

Налице е и значителна инфлация. В рамките на седмица от обращение излизат банкнотите от 200 до 5000 лева, които се заменят с нови, със същите номинали. Остават да съществуват банкнотите от 20 до 100 лева и всички монети. Срещу неограничено количество предоставени стари банкноти всяко физическо лице може да получи нови в съотношение 1:1, но не повече от 2000 лева. Ако сумата, с която разполага, е по-голяма, то останалата част се вкарва в сметка, която се блокира, а малко по-късно се облага и с данък.

За суми над 15 хиляди лева той може да достигне и 70%. Частните предприятия пък, имат право да обменят не повече от 50% от фонд "Работна заплата“ за предходния месец. Единствените, които могат да обменят цялата си парична наличност, са държавните предприятия. В резултат на реформата за по-малко от месец парите в обращение намаляват с 50 милиарда лева.

Едва няколко години по-късно - през 1952-ра, Постановление №405 пък довежда втората парична реформа. Тя е още по-скоростна и по-мащабна. В обращение влизат нови банкноти – от 10 до 500 лева и нови монети – от 1 до 20 стотинки. По мнение на експерти в областта на стопанската история масираните инвестиции в тежката промишленост през първите години управление на новата власт и последвалият инфлационен натиск водят както до нуждата от деноминация – намаляване на номиналната стойност на паричните знаци с цел опростяване, така и до нуждата от конфискация на парични средства.

Взима се решение за реформа. И този път обмяната се извършва за четири дни. Курсът на лева се определя спрямо съветската рубла при съотношение 1 лев и 70 стотинки за 1 рубла. Наличните пари се сменят с нови в съотношение 100:1. Заплатите, пенсиите, цените и тарифите се преизчисляват в съотношение 100:4. Преизчисляват се и влоговете в зависимост от размера им. В инструкцията на Министерството на финансите във връзка с реформата под номер 17 се съобщава, че сметките на бившите капиталисти, блокирани в периода на национализацията, се преоценяват в съотношение 200:1 и се зачисляват в приход на държавния бюджет. Иззетите така парични средства възлизат на 857 милиона нови лева.

Точно 10 години по-късно постановление №149 разпорежда извършването на поредна реформа. Тя е и най-ясната. Наличните пари е заменят с нови. Това са банкнотите от емисия 1951-ва и монетите от емисии 1951-ва – 1960-а. Те, както и заплатите, пенсиите и влоговете, се преизчисляват в съотношение 10:1. Преизчисляват се и цените. Покупателната способност обаче намалява, златното покритие на лева - също, а той се обезценява.

Реформата се оказва скрита девалвация, тоест стойността му е понижена. Определят се нови официални курсове на рублата и долара. Тя се разменя за 1 лев и 30 стотинки, а той - за 1 лев и 17 стотинки. Курсът му "на черно“ обаче е съвсем различен.

Деноминацията от 1999 г. се помни добре. Решението за нея се взима в началото на годината и 6 месеца по-късно тя става факт. До нея довеждат два периода на драстична инфлация – един в началото на 90-те и един от зимата на 1996-1997 г.

В обръщение се пускат нови банкноти и монети. Старите 1000 лева стават 1 нов лев. Деноминацията е всеобхватна. Освен парите, тя засяга и всички имуществени и парични права и задължения, активите и пасивите на предприятията, ценните книжа, дяловете, капитала на дружествата, вписан в търговския регистър.

За да се избегнат спекулации и трудности в ориентирането на населението в този период, стоките трябва да бъдат обявявани и с новите, и със старите си цени заедно. Курсът на лева се фиксира към германската марка при въвеждането на валутния борд по това време с цел ценова стабилност и извършване на деноминацията.

А когато еврото се въвежда, през същата година левът се обвърза в него, припомня Нова тв. Така стигаме до днешния ден.
За реклама: 0887 45 24 24 и juliana@mg24.bg
За контакти: 0700 450 24 и office@mg24.bg
©2020 Медия груп 24 ООД. zaplovdiv.bg - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от zaplovdiv.bg, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни . Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в zaplovdiv.bg е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.
Сайтът е създаден от пловдивчани, за пловдивчани. 100% пловдивски продукт.