close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Политика
Лица
Институциите
Анализи
Бизнесът
Прогнози
Спорт
RSS
Водещи новини
Как се налива социологическо гориво за проруски проекти
©
11:41 / 29.01.2024
101
Няколко изследвания на социологическата агенция през последните месеци предизвикват основателни въпроси и недоумения. Първият въпрос е свързан с търсене на отговор - КОЙ действително е поръчителят на тези проучвания? , пише доц. Момчил Дойчев от Атлантическия съвет на България.

По повод изказаната, но изобщо недискутирана тема защо е необходима промяна на датата на българския национален празник едно след друго са проведени две анкети. Първата е от 17.08. 2023 г., а втората, която задълбочава получените резултати на първата, е по поръчка на БНТ и бе оповестена в емисията на 25.01.2024 г. Заглавието на първото изследване е категорично и звучи като заповед: "Галъп“: Българите искат 3 март за национален празник, а не 24 май!  Второто изследване внушава още по-категоричен отговор: "ГАЛЪП": 77,9% ОТ БЪЛГАРИТЕ НЕ ОДОБРЯВАТ СМЯНА НА НАЦИОНАЛНИЯ ПРАЗНИК ТРЕТИ МАРТ С 24 МАЙ 

Значи за някакви си само 120 дни процентът на българите, които не искат смяна на националния празник се е повишил цели 8%! Ти да видиш! И това ако не е космическо, пардон 

социологическо гориво

за новия проруски политически проект на президента Радев, здраве му кажи!

Съобщава ни се, че "няма колизия в масовото съзнание по повод националния празник". Българите си харесвали проруския празник Трети март, който БКП ни натрапи без никакво допитване в началото на март 1990 г. Научаваме ,че "самата промяна на националния празник не срещала почти никаква подкрепа“. 

Но се оказва, че нещата не са толкова лесни за русолюбците: "Въвеждащият, възможно най-общ, абстрактен и в същото време личен, въпрос кой от двата празника се харесва повече показва следната картина: 33% назовават Трети март, а 10,7% назовават 24 май. 48% са в "средната“ опция от типа харесвам ги еднакво. Останалите не могат да отговорят". 

"Както може да се очаква, сред големите електорати известни вариации има сред тези на ДПС и "Демократична България“, но в общи линии структурата на мненията не показва драматични разлики по електорати“. 

Последното се доказва и в директното питане от типа "оставяме или променяме датата и с коя друга“. 69,3% приемат оставането на Трети март, а общо 14% се разпределят в различни други опции измежду официалните празници, свързани с националната история: 9,6% искат смяна с Двадесет и четвърти май, 3% – с Шести септември, а 1,4% – с Двадесет и втори септември. Останалите не могат да отговорят. 

С други думи – проведено е проучване без преди това да се е състоял 

обществен дебат,

не са изложени позициите защо трябва да се смени датата на националния ни празник. И ни се внушава, че има консенсус против промяната, че натрапената ни за национален празник проруска дата Трети март е предпочитана пред чисто българските дати – Денят на българската писменост и култура - 24 май, Денят на Съединението - 6 септември, Денят на Независимостта - 22 септември, Денят на Априлското въстание – 1 май, Денят на българската Конституция - 16 април... 

Странно защо не са посочени и други възможни дати – например 9.09. – денят на преврата, след който започва "изграждането на социализма и комунизма“, не е посочена и датата на друг официален празник на съветско-комунистическа България – 7.11. – денят на Великата октомврийска социалистическа революция. Не са посочени и други дати свързани със съветското и комунистическото ни минало – примерно Денят на Червената армия, Денят на чекиста и защо не и Първи април – Денят на шегата и най-вече на лъжата. 

В какво се състои манипулацията? 

Тези данни е възможно да съвпадат с общественото мнение на избраните за интервюиране респонденти. Но авторите се застраховат, че "на този етап става дума за ХИПОТЕЗИ, "данните носят по-скоро характера на хипотези, защото видимо липсва детайлна дискусия и запознатост, а и се намираме в летния период, който не предполага високи нива на интерес към политиката“. 

Освен това получените данни "са по-скоро експериментални, а и не позволяват особено конкретни формулировки на въпросите“.

И "така или иначе, впечатление прави по-високото ниво на убеденост, когато става дума за промени, свързани с овластяване на гражданите или с реформи в съдебната система, и по-високи нива на колебание и на отричане, когато става дума за намаляване на президентските правомощия. Вероятно текущата популярност на президента оказва влияние, а следва да се има предвид също, че темите, свързани със съдебната реформа, са налагани от години на фона и на без друго ниски нива на доверие към съдебната система". 

Сериозна съпротива срещала добилата популярност теза за промяна на националния празник. Идеите за повече толериране на двойното гражданство в политическите институции явно също се натъкват на инстинктивна боязън.

Що се отнася до въпроса да се намалят ли правомощията на президентите у нас при съставянето на служебни правителства 29% са "за“ , но 44,3% са "против“. Останалите не могат да формират мнение. Този обществен инстинкт се потвърждава и в отговора на въпроса за правомощията на президентите по отношение на съдебната власт: 38,5% са отрицателно настроени към идеята за тяхното намаляване, срещу 34,4% положително настроени, а останалите не могат да формират ясно мнение. По този показател "ясни обществени позиции на практика липсват" – "личи объркване и по-скоро неохота“. 

Странно... А защо тогава изводите са толкова категорични? 

Други сродни изследвания на Галъп-България изглежда преследват една и съща не социологическа, а определено 

пропагандна цел

Накратко казано те внушават: "Принципна подкрепа за правни реформи няма“; 

"Няма желание за намаляване на правомощията на президентите“ /а защо не на президента Радев, който всъщност наложи извършването на промени?/; 

"Почти никаква подкрепа за смяна на националния празник“;

"Не се толерира двойно гражданство във властта“. 

Другото, най-новото изследване на Галъп от януари ни внушава, че:

"българите изпитват страх от приемането на еврото“.

Не е никак случайно , че тези данни се представят в  сайт, който обслужва предимно путинската пропаганда в България.

Януарското изследване, проведено между 11 и 19 януари 2024 г. сред 807 души по метода "лице в лице“ с таблети внушава още по-силни пропрезиденстки "факти":

Частичността на Шенген се приемало от българите без враждебност, но приемането в пълен вариант би било прието и като успех – Но забележете! - Ако властта успее да отдели от образ на Шенген насложения образ на миграцията, който създава видими страхове. 

"В битките за символи, памет и история идеите и действията, идващи от властта пък срещат засега съпротива и дори открито негативни реакции. Част от дискусиите по тази тема пък не са успели да се превърнат в обществено мнение и са останали единствено във фаза на обществен инстинкт".

Приемането на България в Шенген по въздух и вода носи реална полза на България, казват 30,3% от пълнолетните българи. Не носи нито полза, нито вреда на България, смятат 38,7%, а 14,5% смятат, че носи реална вреда на България. Останалите не могат да преценят. Така мненията са по-скоро неутрални и дори по-скоро добронамерени, отколкото враждебни. Враждебността идва главно от опозицията, а безразличието личи най-вече при дистанцираните от политиката. Закономерно, привържениците на властта са положително оценяващи. И все пак, изпъкването на "нито полза, нито вреда“ едва ли е най-добрият атестат. Далеч по-добре се оценява перспективата за пълноценно влизане в Шенген. Ще носи реална полза на България, приемат 50,6%, няма да носи нито полза, нито вреда на страната, избират 21%, а 13,7% намират потенциална реална вреда за страната ни.

А тогава полезно ли е страната въобще да не влиза в Шенген? 15,3% смятат, че това ще е полезно, 29,6% не намират разлика, но все пак най-сериозен дял намира оставането ни извън Шенген за реална щета – 36,3%." 

Виждате ли манипулацията при преобръщането на въпроса - колебанията и враждебността се увеличават! Ами зависи от това КАК е зададен въпросът и какво той сам по себе си внушава предварително!

Но манипулацията продължава като се използват вече и преди това внушените реални страховете на хората: "Галъп интернешънъл болкан“ постави респондентите в експериментална ситуация: 

"Сега ще Ви помоля да помислите за Шенгенското пространство. Ако за присъединяването на България към Шенген се налага България да приеме още бежанци в страната и Вие трябва да изберете само едно от следните две кое от тях бихте избрали?“ По-важно е България да се присъедини към Шенген, дори и да се налага да се приемат още бежанци в страната, казват 24,6%. По-важно е да не се налага България да приема повече бежанци, дори и това да попречи на присъединяването към Шенген, избират 56,3%. 19,1% не могат да преценят."

С други думи мислете му, че с Шенген ще ни наводнят емигрантите ! Ами нали 

това внушава от месеци руската пропаганда у нас

по официалните медии, включително!

"Така, на този етап, оказва се, че отношението към частичното приемане не е лошо, но пълното приемане на страната ни би било наистина прието за постижение. За да се разкаже какъвто и да било успех обаче, ще е нужно да се разсейват разказите за мигрантски наплив". 

Ами тогава защо предпоставяте с въпроса си, че емигрантският наплив ще се повиши? 

"Галъп интернешънъл болкан“ се опитва да изброи повечето идеи или дискусии около символи и история в отминалата 2023 г. и да провери отношението към тях. 

По отношение на съдбата на паметника на Съветската армия в София, например, мненията са полярни, т.е. почти равни дялове на "за“ (35,7%) и "против“ (40,3%) преместването, при минимален превес на "против“ и сравнително малка зона на "не знам“. Това било "класическа полярност в страната. В София все пак съотношението е две срещу едно в полза на преместването. Навсякъде другаде обаче отношението е по-скоро негативно, като при най-високите възрасти е и подчертано отрицателно".

Това бил един от въпросите, които създават различни емоции сред различните електорати, докато останалите въпроси са по-скоро онагледяване на обществени инстинкти и инерции, а не реално политизирани теми. Не е ясно дали ще се стигне до реално преместване, нито как биха реагирали респондентите, ако въпросът беше зададен просто с премахване, а не с преместване, но видимо е, че дори и при така зададен въпрос, случилото се в София разделя страната. Или по-скоро я разделя от София".

Разделяй и владей!

Такъв обединителен символ явно в най-голяма степен се оказва националният флаг и въпреки дискусиите пилонът на Радев, пардон на Рожен, мненията са почти единодушни положителни – 74,3% одобряват, а 12,3% не одобряват. Останалите се колебаят. Дори и да са против начинанието, вероятно мнозина не признават. 

Значи не било точно така! 

А тогава защо при Радев неодобрението настигна и дори в едни момент изпревари одобрението - нещо което не се бе случвало с нито едни български президент досега?

Временното затваряне на известната като Руска църква в София не се одобрява. По този въпрос София и страната отговарят синхронно. 62,7% са останали с негативно отношение към случилото се, а 12% – с позитивно. При привържениците на ГЕРБ и ПП-ДБ този дял достига и до 20%, респективно 25%, но дори и там негативното отношение е по-сериозно. Разбира се, съвсем не е ясно дали и доколко масовото съзнание е навлязло в детайлите кой всъщност носи отговорността за самото затваряне на храма за известен период."

Ами да, ако бе изяснено, че храмът незаконно бе заключен от руската посланичка, а не от БПЦ или от правителството /както се внушаваше от медиите/, може би щяхме да имаме малко по-информирано обществено мнение!

През януари научаваме, че "никак не се одобрява идеята за смяна на националния празник Трети март с Двадесет и четвърти май – 77,9% не одобряват, срещу 10,3% които одобряват. Последните са главно от поддръжниците на ДПС и донякъде ДБ, съответно с около 30% и 20% от тези две електората, но дори и при въпросните електорати около 60% са против." 

С други думи не пипайте руските паметници, фалшифицираната ни в проруски дух история и порусения ни национален празник!

"В крайна сметка, оказва се, че голяма част от нашумелите в социалните медии теми за идентичност, памет и символи, които породиха сериозна полемика, по-скоро не са успели да наложат противоречивост на национално, а често дори и на софийско ниво. Обществените инстинкти остават еднозначни в подкрепа на всичко, което се свързва с българска идентичност и история. А тези теми за паметта, които властта създаде и истински политизираха обществото, по-скоро са създали противоречивост на мненията или откровена реакция "против“.

Последното красноречиво се доказва от още един социологически експеримент – беше проверено отношението към хипотезата на мястото на паметника на съветската армия /става дума за МОЧА - монумента на ОКУПАТОРСКАТА червена армия!/ да се постави паметник с личности от българската история. 51,4% са "за“, а само 23,6% са "против“.

Представяте ли си - една четвърт от българите не искат български, а чужд съветски паметник! Какъв

позор за "националната идентичност"

и "защитата на историята ни от обругателства и посегателства"! 

Е, това е всъщност "активът на Радев и проруските партии, с които той ще се конкурира за власт и "кеш" и няма как да не се сблъска в едни момент с тях челно. Това е вашият антинатовски, антиевропейски и антибългарски актив, "товарищи"!
За реклама: 0887 45 24 24 и juliana@mg24.bg
За контакти: 0700 450 24 и office@mg24.bg
©2020 Медия груп 24 ООД. zaplovdiv.bg - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от zaplovdiv.bg, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни . Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в zaplovdiv.bg е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.
Сайтът е създаден от пловдивчани, за пловдивчани. 100% пловдивски продукт.