Кукловодът на Кремъл е изпипал амбициите си до последния детайл. Властта може и да е самотна, но рядко се постигат желаните резултати самостоятелно. Още от времето на КГБ Путин осъзнава значението на човешкия фактор при манипулирането на общественото мнение. Ето защо службите работят неуморно, за да мобилизират досегашните привърженици и да създадат нови, които да тръбят за славата на руския цар.

Западните мозъчни тръстове и разузнавателни агенции са обезпокоени от руските действия, които съчетават традиционните техники за шпионаж с нова пропагандна битка в социалните мрежи. От тази гледна точка документите от "Kremlin Leaks" са изключително поучителни. Разкрити от естонския новинарски уебсайт Delfi, те показват как режимът в Москва е похарчил

1,1 млрд. евро за пропагандна мрежа

в безпрецедентен мащаб. С три ясни цели: президентските избори в Русия (чийто резултат, благоприятен за Путин, вече е постигнат), "специалната операция в Украйна" и информационната война, която Еманюел Макрон осъди по категоричен начин.

Намесата на Москва във вътрешната политика на Франция и Европа не е нещо ново. Изпратен в Санкт Петербург през 1905 г. от вестник Le Matin, за да отрази първата голяма революционна криза на царския режим, журналистът Гастон Леру се оказва в раздор с руските и френските дипломатически кръгове, които решават да се оплачат на редакторите му, тъй като намират описанието му на репресиите за твърде брутално. По това време политическите и икономическите среди не са могли да разберат защо Le Matin все още не е бил купен, както повечето издания, от Артур Рафалович, представител на царското Министерство на финансите, който се е славел с купуването на френски журналисти.

Една година война в Украйна беше достатъчна, за да се разруши международната репутация на Русия.  Единствените останали съюзници на Москва днес се броят на пръстите на едната ръка - Китай, Сирия, Иран, Северна Корея, Еритрея, Беларус... Големите политически играчи в Ню Делхи и Пекин, които заедно с Москва са членове на БРИКС, през последната година се движат по опасно стеснено въже.

Индия осъди инвазията, но действията ѝ са по-полезни за Русия, отколкото за Украйна. Тя продължава да купува руски петрол на смешна цена, давайки на Москва известна свобода на действие в момент, когато международните санкции се опитват, напротив, да задушат икономиката ѝ. От началото на войната в Украйна стойността на руския внос в Индия е скочила с 500% - от 6,5 млрд. щ.д. през 2021 г. до 33 млрд. щ.д. през 2022 година, според данни на индийското министерство на търговията.

Полезните идиоти на Путин в Европа

Вече са минали повече от 10 години, откакто през юни 2013 г. Марин льо Пен беше приета с голямо уважение от председателя на Държавната дума Сергий Наришкин, бивш офицер от КГБ като Путин, както и от заместник министър-председателя Дмитрий Рогозин. Националният фронт (името на неговата партия по онова време) се застъпи за замяната на НАТО с паневропейско партньорство, което да включва и Русия. А Путин, който знае как да възнаграждава приятелите си, предложи на Националния фронт щедър заем от 9 милиона евро чрез чешка банка, известна с връзките си с руските служби.

Проблемът е, че случаят на Националния фронт далеч не е изолиран в Европа. Повечето от партиите в популистката десница - и дори няколко в крайната левица, като die Linke - се превърнаха в рупор на Русия. Като се има предвид, че Путин представя войната си срещу правителството в Киев като "борба срещу фашизма", е трагикомично да се отбележат тесните връзки между Кремъл и явно неонацистки партии като Aube Dorée в Гърция и Jobbik в Унгария. Други клиенти на Путин са австрийската Партия на свободата FPÖ, Самооброна в Полша и фламандската Влаамс Беланг - всички те са ясно изразени крайно десни.

Бившият канцлер Шрьодер начело на хорото от  полезните идиоти

Берлускони в Италия, Фийон във Франция или Шрьодер в Германия, усилията на Путин да набира полезни идиоти дават резултат. Пешки, които да бъдат използвани и изхвърляни като използвани носни кърпички, въпреки че са високопоставени политици, които са били на върха на властта в Западна Европа.

През септември 2017 г. бившият германски канцлер Герхард Шрьодер (1998-2005 г.) беше избран за председател на борда на директорите на руския петролен гигант "Роснефт". Изключително деликатно назначение, като се има предвид, че групата е едно от въоръжените крила на правителството и като такова е обект на западните санкции, свързани с украинската криза. Главният изпълнителен директор на "Роснефт" Игор Сечин бе един от най-близките сътрудници на Владимир Путин. Компанията му е толкова близка до правителството, че я наричат "енергийното министерство на Кремъл".

От Виена идват други високопоставени служители, свързани с руските интереси. Като се започне от бившия консервативен канцлер Волфганг Шусел (2000-2007 г.), който се присъедини към борда на директорите на "Лукойл", най-големия производител на петрол в Русия.

Що се отнася до бившия австрийски външен министър Карин Кнайсл (2017-2019 г.), тя се присъедини към борда на директорите на руския петролен гигант "Роснефт" през юни 2022, заедно с Герхард Шрьодер. През 2018 г. Карин Кнайсл покани Владимир Путин на сватбата си с бизнесмена Волфганг Майлингер. По този повод ръководителката на дипломацията изтанцува много критикуван валс с господаря на Кремъл.

Бившият министър-председател Франсоа Фийон се присъедини към борда на директорите на руския нефтохимически гигант "Сибур", след това се оттегли. Други бивши високопоставени европейски служители вече бяха в борда на няколко руски петролни групи.

Проницателното позициониране е от решаващо значение за режима в Кремъл. Ето защо

Путин активно подкрепи българката Ирина Бокова

в кандидатурата ѝ за генерален секретар на Организацията на обединените нации. Бившата комунистка бе смятана за фаворит да оглави ООН като първата жена ръководител. Няколко години по-късно, ако беше избрана, именно тя щеше да оглави ООН по време на инвазията в Украйна през февруари 2022 г.

В крайна сметка кандидатурата на Бокова беше неуспешна, но е много поучително да се отбележи, че същите хора, които подкрепиха нея за този пост заедно с Путин,  днес, инфектирани от евроатлантически обрив, защитават Украйна срещу същия този Путин.

Владимир Путин духа ту горещо, ту студено, но винаги напредва с пешките си. След Чечня, Грузия, Сирия и Украйна армиите му сега са в Африка, след като прогониха френските войници със смущаваща лекота. Предпочитан съюзник на големите автократи - от Китай до Иран, преди февруари 2022 г. той се утвърждаваше и като алтернативен модел за крайнодясната, а понякога и за крайнолявата част от европейската шахматна дъска.

Да се подценява и да не се противодейства на настъплението на пешките на Путин на световната сцена би било огромна грешка.