Много са смешни пиарските изпълнения на кабинета "Радев“. Правителството сътворило "стратегическо партньорство“ с големите търговски вериги за хранителни стоки в България, помолило ги да намалят цените, инициативата се казвала "Кошница с грижа“. Повече би приличало да е "кошница стрижа"!

Правителството е толкова безпомощно по отношение на цените, че му остават пиар инициативите и молбите до големите вериги. Да припомня, че голямата инфлация започна от вкарването на посредниците в газа. Сега е проточване. А ако започнат да ползват, както се изразяват от кабинета, договора с "Боташ", на Радев ще му е сложно да си представи какво точно ще се случи с цените! Но тогава аз го уверявам, че

кабинетът ще падне още по-скоро,

отколкото му се струва, че е възможно, независимо какво си фантазира Малкият Мраз (Мук)/Поразяващата уста. Веригите имат интерес от инициативата на кабинета, защото ще трансформират непрекъснатите си "акции“ за намалени продукти в "Кошница с грижа“. Само ще сменят етикетите. Просто добър маркетинг. Най-много търговците да имат повод да извозят българските производители с още отстъпки под претекста на правителствената инициатива "Кошница с грижа“.

Правителството в своята безпомощност относно овладяването на цените

помага на големите търговци да стават по-силни за сметка на малките квартални магазинчета.

Правителството просто каза на гражданите: Моля ви, купувайте от големите вериги! Там ще има намаления! Но какво да очакваме от кадрите на Радев освен пиарски изпълнения без съществен ефект за гражданите.

По принцип политиката на Радев открай време е говорене и маскировка. А когато е действие, става още по-лошо: получаваме договора с "Боташ“.

Или насърчаване на глобалната корпоративна сила. Министър Пулев, за който целият град трептеше от любопитство дали ще успее да си назначи любовницата, и накрая целият град си отдъхна, че успя, лачено и сресано ни обяснява от екрана с колко велики дейности се занимава кабинетът. Правителството даде още един аргумент на веригите да поставят производителите на колене. И то българските производители, защото другите не могат. Отстъпките ще са въпрос на допълнителни договорки с аргумент "инициативата на кабинета“ и няма да са за сметка на веригите. Затова и обяснението е, че предимно български стоки щели да бъдат намалени.

Радевите съветници видимо нищо не разбират от икономика.

Около него основният състав е: Иво Христов, хуманитарист, преводач от френски, много далеч от политическата оперативна дейност; Пеканов – троцкист-схоластик, култивиран характер по мекото и лекото, който като се заговори за енергетика, напуска с фразата: "Много ми е сложно!“; Копринков, селски кмет, дребен хотелиер, който върти интриги и разкешва политическо влияние, и който никога не е бил дори във висшия партиен елит на БСП, затова и врътките му са с тежък провинциален вкус. Това са тримата му близки.

След това идват министрите, които трябва да имаш нерви от въжета, че да коментираш. Кой нормален човек ще сложи едновременно министър на енергетиката – жена? И председател на енергийната комисия – жена, която до оня ден е носила папките на тези, пред които днес трябва да упражнява авторитет?! Две жени едновременно ще изграждат българската енергетика, ще посрещат дипломати, ще разговарят за инженерство, тръби, сложни съоръжения и ядрена физика. Не казвам нищо лошо за женския пол, но все един мъж можеше да се намери за компенсация в една от двете важни длъжности. В България има мобилни оператори, аптеки, хранителни вериги и медицински центрове, които са напълно безконтролни. И сега правителството им се помолило да бъдат благородни.

Радев наясно ли е с априори разминаването между частния и обществения интерес?!

Никой не се интересува от обществения ефект и желанията на кабинета да си прави политически пиар и да постига ефекти. Търговците се интересуват от печалбите си. В случая, кабинетът дава допълнителни поводи за осигуряване на печалби под маската на инициативата. Представя ни го като успех. Там, където няма икономически механизъм и логика на печалбата, няма договорка, няма споразумение. Съдбата на фирмите е по-важна от съдбата на гражданите. И това не е принцип, който Радев ще промени с нелепите си оперативни кадри. Опитите за възпиране на търговските вериги за хранителни стоки да вдигат цените всъщност ще ги насърчи да постигат по-големи успехи на пазара, ползвайки идеите на кабинета. Взаимно ще си помогнат –

вериги и кабинет – за сметка на гражданите,

които ще се хранят по-лошо и по-нездравословно. Няма верига, която няма да експлоатира пазарната си сила. И която ще се откаже от хищническо поведение. Вместо да насърчава средния и малък бизнес, както и производителите, кабинетът споделя идеи с големите акули как да си правят маркетинг, нещо като измолен и позволен от правителството картел, споразумение за цени и поведение на пазара. Това дава пазарни предимства дългосрочно на наднационалните корпоративни играчи за сметка на малките местни търговски субекти и производители, на които отново ще им извият ръцете. Резултатът е

повече неравенство, по-малко частни инициативи,

отлив на потребители от дребния търговски сектор, фалит на магазинчета, по-бавен растеж, по-голяма зависимост от външни фактори, по-мощно влияние на глобалната мрежа. Намесата на държавата е важен момент в икономическото равновесие, макар и крайно отхвърляна от неолибералната ексцесия. Но намеса на държавата, която бетонира и засилва стойността на наднационална пазарна сила е типична некомпатентна самодейност, къса и повърхностна визия, която само българската власт може да роди. Българското управление обича политики, които обслужват глобалния капитал и външните влияния.

Калина Андролова