От години с наближаване на 3 март се питаме едно и също – това ли е националният ни празник? Започват да валят и подписки за промяна на датата – 6 септември, 22 септември.

Всяка година едно и също – викаме "ура“, други дюдюкат. И така до следващия 3 март. Вече е ясно какво ще се случи и на този – същото. Сега обаче нюансът ще бъде руската агресия в Украйна. Но този факт нито ще ни обедини да търсим нова дата, нито ще ни сплоти около тази.

Ясно е какво ще се случи. Всеки ще пее своята песен и ще се прави на голям певец. Така преди четири години президентът Румен Радев се изцепи в словото си, че 200 000 руснаци са оставили живота си за свободата на България. А във военно-медицинския отчет до императора пише, че 49 104 са умрели от болести, 1360 – след нещастни случаи, а 11 905 в битки“.

Това е положението с певците и песните им.

Отдавна 3 март не обединява, а разделя българите. Празникът изглежда е повече по вкуса на руснаците. И патриарх Кирил беше дошъл да ни каже точно това – усещайте го този празник като нас, руснаците.

Сигурно е дошло време за промяна, вместо да коригираме историята. На 3 март би трябвало да отдадем почит на загиналите в Руско-турската война на наша територия и толкова – вечна признателност за подвига на тези хора, който стана причина след години да я има и държавата България. Но и да кажем на Кирил, че свободата ни не е подарък. И по-мили са ни българските възрожденци, проправили пътя на свободата, а не имперските амбиции на Русия.

Затова петициите за промяна на националния празник са нормална реакция срещу  разединението, което сее 3 март.На тази дата реално е подписан предварителен договор между две империи, с който се прекратява войната помежду им и се уреждат взаимоотношенията им. А резултатът от него е заменянето на османската власт с руска окупация. Това ли честваме на 3 март?

Проблемът на 3 март е, че вече е обсебен до нетърпимост от руските лакеи  у нас. Пълно е с тях в разни инициативни комитети за честванията. Как да им обясниш, че на 3 март никаква българската държавност не е възстоновена“. В Санстефанския мирен договор няма България, има територия, която е определена като руска губерния. Ние честваме само края на една война.

Иначе певците си знаят тяхната песен: "Освобождението е станало възможно единствено и само заради Русия. Мракобесните психодесни шамани оскверняват неизплатимите подаръци, които ни е направила Русия.“

Подобни руски лакеи се отричат от народа си и на 3 март, особено на 3 март. С един замах се изгаврят с творците на българското Възраждане, които превърнаха безпросветната рая в народ, горд със своята история и произход и готов да плати с кръвта си жаждата си за свобода.

За какво ни е тогава 3 март. Ако тази дата има някакво значение, то е да отдадем заслуженото на всеки лакей.

Този спор ще продължи – защо се радваме на свободата си пред паметника на руски император?

Изпитваме жесток страх да извикаме, че 3 март не е националния ни празник. Страхуваме се, че някои паметници ще буренясат. Не, няма да буренясат, защото признателността е вечна. Но национален празник не е да се радваме на окупация, а чувството за свобода и желанието да управляваме съдбата си.