Най-възторженият отзвук  от протестите миналото лято е, че те ще променят политическата карта на страната. Няколко месеца след стихването им няма никакви признаци, че това е възможно. Някъде далеч на хоризонта останаха вдигнатият юмрук на Румен Радев и блокираните кръстовища в София.

Какво се случи с очаквания "огромен“ протестен вот? Изглежда се разпиля някъде из улиците, откъдето и се появи. Или си остана в социалните мрежи, където той винаги е в големи количества, но винаги се губи по пътя към урните.

Организаторите на протестите надуваха фанфарите, че 70% от българите подкрепят смяната на статуквото – за това настояваха и протестиращите. А статуквото сега са ГЕРБ, БСП и ДПС с тяхната доминираща роля в политиката. Другите играчи са дребни и често сменят местата си в Народното събрание или влизат в коалиции с големите.

Ако 70% от народа е подкрепил протестите, означава, че на 4 април общият резултат на ГЕРБ, БСП и ДПС трябва да е около 30%. Така лъсва измамата за "масовото народно въстание“, тъй като резултатът на трите партии ще бъде поне двойно по-висок, прогнозират социолозите. Масовият характер е останал в мрежата и това е очевидно.

Натоварен с големи очаквания, протестът се сви под юмрука на Радев. Затова и няма как да повлияе сериозно на изборните резултати. Единствените последици от миналото лято са появата на комични коалиции като "Граждани от протеста“, в която демократът Стефан Софиянски  е заедно с комунистите, убили дядо му. Или пък формацията на Мая Манолова, която се напъва да гони мутрите, а дамата се чувстваше доста уютно в компанията на мутрите от Дупница.

Дори прогнозираното трето място на популистите от "Има такъв народ“ няма заряда да обърне политическата карта. Те много приличат на колегите си от "Пет звезди“ в Италия, провокирали серия политически трусове и вече слизащи от сцената.

70:30 трябва да резултатът от изборите на 4 април, ако приемем, че миналото лято политически трус е разклатил страната. Да, резултатът ще е някъде около тази прогноза, но без политическия трус.