Неописуемо беше ЩАСТИЕТО, с което ни даряваше Партията!

Щастието да ти пуснат тока навреме след два часа студ и тъмнина.

Щастието да си купиш боклучав телевизор, пералня, червен пипер, луканка, кило портокали ... дори бира през лятото, и то след като си чакал няколко часа или дни по опашки.

Щастието да не те острижат в училище, ако не си внимавал или си разменил няколко думи със съученика до теб.

Щастието след "вдъхновяващата" петъчна руска ТВ програма, със затаен дъх да чакаш съботния филм по "Студио Х" (стига да имаш ток и стига да ти работи телевизора).

Щастието да намериш връзки за жителство в по-голям град.

Щастието да не те завлекат в Белене, след като пийнал си разказал политически виц.

Щастието да отидеш на "евтина почивка" във вмирисано на плесен бунгало с пълен багажник домати.

Щастието да ти излезе реда за руски таралясник след 10-15 години чакане и безлихвен депозит - едногодишна заплата.

Щастието да не ти откраднат чистачките.

Щастието да се сдобиеш с 10-20 щатски долара и да си купиш шоколад и уиски от Кореком.

Щастието да работиш за 50 долара на месец.

Щастието да не те гръмнат на границата, ако си решил да избягаш от социалистическия "рай".

Щастието да получиш някакво право.

Щастието да не си виновен.

Щастието да си жив.

..............................................

Да! А вие продължавайте да им вярвате и днес!

Валентин Чиков, член на Атлантическия съвет