Лигавенето около съветските окупаторски паметници у нас започна с нова сила. Дали е заради изборите или не, няма никакво значение. Тази история с фалшивото говорене започва да втръсва. Един господин разби паметната плоча на паметника на Червената армия, известен като МОЧА, и отвори писта за поредната дискусия какво да правим с монолитната съветска наглост, покрила страната ни с гранитни блокове.

А дискусията вече е банална, все едно и също – едни настояват за събаряне на символите на съветската окупация, други ги бранят със зъби и нокти. Местните власти нищо не можели да направят с МОЧА и Альоша, тъй като били държавна собственост. Освен това имало спогодба с Русия да си пазим паметниците – исторически и културни, подписана от Желю Желев и Борис Елцин.

И така до следващото изкъртване на плочата или заливането на Альоша с червена боя.

И какво всъщност се случва с подобно лигавене и замазване на положението. Нищо – това вече го знаем. Резултат никакъв – изборите ще минат и посланик Митрофанова ще се смее на акъла ни.

“Паметниците на съветските воини не са защитени от никакви международни закони", заяви преди  шест години тогавашният полският външен министър Витолд Вашчиковски в интервю за руския вестник “Комерсант". "Още веднъж ще кажа: никакви международни закони или двустранни споразумения не защитават тези паметници. Ако са на гробищата, те са под защита, ако не – защо да сме длъжни да ги ценим", казва Вашчиковски. И полският Сейм гласува поправка в закона за забрана на  пропагандата на комунизма, които откриха пътя към демонтиране на паметниците на съветските военни.

Когато го прави Полша, изглежда просто. Ние също имаме закон, с който комунистическият режим е обявен за престъпен. Не сме чули български политик да говори като министър Вашчиковски, няма да чуем да предложи и поправки в закона, с които съветските знаци, налепени по челото ни, да станат излишни.

Стига лигавене и упражнения по темата. Време е за решителни политически действия, с които да сложим край на съветската окупация, която продължава вече 78 години. И онези, които сега ще започнат да псуват и на руски, и на български, трябва да са наясно колко спогодби и договори наруши Русия с нахлуването с в Украйна. А ние се умилкваме около една спогодба с Елцин.

Вместо това, излизат някакви хора и започват да говорят без никакъв срам колко трябва да обичаме паметниците и как трябва да целуваме краката на съветските окупатори. Обясняват ни за "хилядолетната дружба“ и не им пука за Ботев и Левски, описали тази "дружба“, но са накичили портретите им по кабинетите си – големи патриоти, душа дават.

Затова никаква илюзия не може да имаме – от съветските паметници камък не бива да остава. Няма как да има истинска българска история, ако Альоша и МОЧА ни висят над главите.

Докога ще търпим арогантността на русофилите и комунистите, които са паникьосани, че историята на съветската окупация и социализма може да бъде разказана достоверно.

Решителни политически действия за край на монументалната  съветска окупация, а не предизборно подсмърчане с общи приказки колко много искаме да сме свободни. Ако не, пътят е ясен – путинистите ще продължат да ни пишат учебниците по история.