close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Политика
Лица
Институциите
Анализи
Бизнесът
Прогнози
Спорт
RSS
Водещи новини
ЮНЕСКО - едно предизвестено падение
©
16:24 / 10.05.2024
947
В сърцето на Париж се намира седалището на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура, известна като ЮНЕСКО. Малцина парижани знаят с какво се занимава тя и за какво служи, а още по-малко хора по света се интересуват от това. Затова решихме да разгледаме причините, които са довели до това ЮНЕСКО постепенно да се дистанцира от важните международни дела, въпреки че проблематиката, с която се занимава, е по-актуална от всякога.

ЮНЕСКО е създадена с мандат да насърчава мира, развитието и благосъстоянието на човечеството. Когато през ноември 1945 г. 37 държави създават ЮНЕСКО, тя е основно западна организация. По време на Студената война американските ръководители разглеждат ЮНЕСКО като

защитник на свободата на словото

в контекста противодействие на комунистическата пропаганда.

При създаването на ЮНЕСКО Съединените щати са едни от най-силните ѝ поддръжници. Американците изиграха ключова роля в създаването ѝ, а Арчибалд Маклийш, първият американски представител в Изпълнителния съвет, дори изготви преамбюла на нейния устав от 1945 г.

ЮНЕСКО, която има 194 членове и 12 асоциирани членове, функционира на основата на междуправителствения многостранен подход. Днес агенцията е най-известна с комитета, който предоставя статут на световно наследство на исторически обекти.

Според нейния устав ЮНЕСКО е основана на принципа, "тъй като войните започват в умовете на хората, защитата на мира трябва да се изгражда в умовете на хората". Този принцип се оказа колкото благороден, толкова и утопичен. И ако това е така, как да си обясним отсъствието на ЮНЕСКО от международната сцена и нейнотооглушително мълчание в тези времена на войни и конфликти? Отговорът се крие в комбинация от няколко фактора. С остарелите си програми, проваления си управленски екип, нарастващото влияние на Китай в организацията, намаляващото въздействие на дейностите ѝ и постепенната незаинтересованост на държавите членки, бъдещето на агенцията на ООН изглежда мрачно.

Но ако ЮНЕСКО вече не работи за мира, както в миналото, каква е ползата от нея, освен да дава своя етикет на културни обекти, да организира скъпи и безсмислени конференции и да харчи парите на данъкоплатците за пътувания в бизнес класа и за щедрите заплати на своите ръководители?

Съединените щати и ЮНЕСКО

Въпросът за нейната (без)полезност е още по-актуален, като се има предвид, че вероятното завръщане на Доналд Тръмп на власт след няколко месеца може да застраши крехката реинтеграция на американците, постигната при Джо Байдън, който беше готов на всичко, за да отменc решенията на своя предшественик в Белия дом.

Съединените щати напуснаха ЮНЕСКО за първи път при президента Рейгън през 1984 г. заради политизирането и, лошото и управление и отношението и към Израел. След почти двадесетгодишно отсъствие, през октомври 2003 г. те отново се присъединиха към организацията. Това завръщане беше част от усилията на президента Буш да сплоти международната общност в подкрепа на войните му срещу тероризма в Ирак и Афганистан.

Впоследствие именно администрацията на демократа Обама проправи пътя за решението на президента Тръмп да се оттегли за втори път. През 2011 г. Обама замрази вноските на САЩ в ЮНЕСКО, след като Генералната конференция гласува за приемането на Палестина като държава членка на организацията. През октомври 2017 г. президентът Тръмп обяви, че САЩ отново ще напуснат ЮНЕСКО, като посочи натрупаните просрочени задължения, необходимостта от фундаментална реформа и антиизраелските пристрастия като основни причини за решението си.

Обратното решение на президента Байдън да възстанови ангажимента си към ЮНЕСКО въпреки постоянните управленски и оперативни пропуски не е изненада. То отразява разногласията и залозите на вътрешната политика на САЩ, продадено като решение за влияние върху баланса на силите в агенцията и за конкуренция с Китай, който от години доминира финансово и политически системата на ООН.

Катастрофалното управление в основата на падението на ЮНЕСКО

Френската социалистка Одре Азуле беше избрана за ръководител на ЮНЕСКО през ноември 2017 г. Тя наследи на този пост българската комунистка Ирина Бокова. По време на мандата на Одре Азуле, кризата на програмната и бюджетната реформа на ЮНЕСКО, съчетана с криза на управлението, криза на видимостта и криза на доверието, погълна всички шансове за реформиране на агенцията.

Кандидатурата на бившата френска министърка на културата Одре Азуле за поста ръководител на ЮНЕСКО беше решена в последния момент от бившия френски президент, социалиста Франсоа Оланд, който не удържа на думата си и на ангажимента си да подкрепи кандидат от арабския регион за този пост.

Достиженията ѝ като министър на културата бяха помрачени от две афери с висок обществен интерес. Първата се отнасяше до доклада за извършеното през 2016 г. проучване на сигурността на катедралата Нотр Дам дьо Пари. Заключенията на това проучване, представени на правителството на Манюел Валс, бяха категорични относно риска от запалване на покрива и спешната необходимост от инсталиране на пожарогасителна система. Одре Азуле беше министър на културата, когато беше взето решение да се пренебрегне докладът и, което е много по-сериозно, да не се предприеме нито една от препоръчаните мерки за допълнителна защита на катедралата.

Вторият случай е един от най-грозните. В продължение на около десет години бивш ръководител на отдел "Човешки ресурси" във френското министерство на културата е успявал да вкарва диуретици в напитките на жените, които е интервюирал, за да може да ги наблюдава как уринират пред него. Уволнен от държавна служба през януари 2019 г., впоследствие той е обвинен и изправен пред правосъдието. През 2016 г. една от жертвите пише до Одре Азуле, като се оплаква от "сексуалната и унизителна ситуация", която е преживяла. Министърът не предприема никакви действия по нейната жалба. Същото небрежно отношение към високопоставените държавни служители се наблюдава впоследствие и в ЮНЕСКО, като няколко вътрешни разследвания за тормоз са надлежно погребани.

За по-малко от седем години, Одре Азуле превърна ЮНЕСКО в подразделение на френското Министерство на външните работи. Постепенно духът на многостранното сътрудничество избледня, отстъпвайки място на засиленото политизиране на ЮНЕСКО, дължащо се до голяма степен на извънбюджетното финансиране "à la carte" от страна на правителствата в зависимост от техните национални политически приоритети.

По време на нейния мандат ЮНЕСКО не само загуби влиянието си в двете ключови области - образованието и културата, но и ролята си в реформата на системата на ООН. Липсата на прозрачност и отчетност е друг проблем, който отразява сегашното катастрофално управление на агенцията.

Агенция в упадък в търсене на нов импулс за действие

Некомпетентността винаги си има цена и ЮНЕСКО е загубила милиони евро от лошото управление на персонала си поради непотизъм, злоупотреба с власт и неспазване на нормативните текстове. Процесът на отслабване беше ускорен от липсата на отговорност на висшите служители, някои от които назначиха съпругите си, а други - любовниците си на добре платени постове, в дух на безспорен конфликт на интереси и осъдителна злоупотреба с власт.

Затънала в афера с непрозрачно управление на бюджетния си дефицит за 2023 г., през април 2024 г. генералната дирекция е подложена на безпрецедентна критика от страна на държавите членки на последната сесия на Изпълнителния съвет. За първи път държавите членки не само изразиха своята "сериозна загриженост", но и наложиха на генералната дирекция три одита за изясняване на случая. Един одит от отдел "Служби за вътрешен надзор" (СВН) относно бюджетния мониторинг и контрол и два одита от външни одитори относно "спазването на член 4, параграфи 1 и 2 от Финансовия регламент и резолюциите за отпускане на бюджетни кредити", относно ликвидирането на правните договорни задължения, свързани с дейностите за 2023 г., относно бюджетния контрол на Организацията и използването на други източници на финансиране за покриване на задълженията, първоначално включени в редовния бюджет за 2022-2023 г.  Тези три одита оказаха безпрецедентен натиск върху Одре Азуле.

Освен това, държавите поискаха от генералния директор да предложи мерки за отстраняване на установените недостатъци във финансовото управление и бюджетния контрол на Организацията. Това искане е безпрецедентно, като се има предвид, че през последните години г-жа Азуле е работила без никаква прозрачност или отчетност за лошото управление и други нередности в нейната администрация.

Всичко на това ниво се променя за Одре Азуле през ноември 2023 г., когато противно на нейните планове и дипломатически усилия за председател на Изпълнителния съвет е избрана представителката на Сейнт Лусия срещу бразилската кандидатка, подкрепена от Франция и от самата Азуле. Бразилия замени Аржентина в последния момент, докато Аржентина беше изтласкана напред няколко месеца по-рано, за да замени Хаити в играта на влияние на генералната директорка. Изправени пред подобна липса на сериозност, държавите предпочетоха да дадат гласа си за солидната кандидатура на Сейнт Лусия.

Ожесточената дипломатическа битка за председателството на Изпълнителния съвет, която г-жа Азуле загуби категорично, показа границите на нейното политическо влияние. Едно слабо председателство на Съвета би ѝ позволило да завърши мандата си през ноември 2025 г., без да се притеснява прекомерно. Тя не успя и Изпълнителният съвет пое инициативата за така необходимата реформа на институцията.

Седемте години на управление на Одре Азуле са обобщени перфектно от бивш висш чиновник: "ЮНЕСКО днес е агенция в упадък, която е загубила своята ефективност, видимост и авторитет; агенция с твърде малко идеи, непоследователно финансиране и въздействие, но с твърде много политика; организация, чийто международен авторитет намалява, със секретариат, който е демотивиран и няма надежда нито за собственото си бъдеще, нито за това на организацията".

Каквито и да са другите причини за нейното падение и хронични недостатъци, няма съмнение, че това е организация в състояние на дълбока и почти необратима криза, страдаща от липса на ориентир и с малки шансове да възвърне загубеното си влияние. Оттук и важността на избора на нов главен изпълнителен директор през 2025 г.
За реклама: 0887 45 24 24 и juliana@mg24.bg
За контакти: 0700 450 24 и office@mg24.bg
©2020 Медия груп 24 ООД. zaplovdiv.bg - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от zaplovdiv.bg, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни . Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в zaplovdiv.bg е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.
Сайтът е създаден от пловдивчани, за пловдивчани. 100% пловдивски продукт.