Изгледах внимателно дебата между Андрей Гюров и Илияна Йотова. Първото ми впечатление от началото се запази до края - Гюров се представи значително по-добре. Не защото е по-обигран. Напротив.

Но в този дебат имаше една много видима разлика. Гюров се стремеше да отговаря почтено на въпросите и да аргументира позицията си. Йотова непрекъснато заместваше аргумента с подмятания, квалификации или нападки.

Слабият жили

Илияна Йотова започна да жили още с първото си изказване. Била благодарна, че най-сетне можела да разговаря с Гюров на живо, а не посредством "тролове, елфи и изкуствен интелект“.

Прелестно.

Само дето точно в деня на дебата излязоха данните от мащабен мониторинг на Sensika Technologies върху приблизително 70 000 публикации и видеа и 56 000 коментара в социалните мрежи. И какво се оказа? Най-голямата описана в изследването Тролска мрежа, работеща в полза на конкретен кандидат, е свързана не с Гюров, а с ... Йотова

Мрежата около Николай Бареков, BNews и профили с вариации на името Йордан Бонев обхваща Facebook групи с общо около 320 000 членове. Две от тези групи са преименувани в един и същи ден-30 август, на: "Илияна Йотова е нашият президент“ и "Аз подкрепям Илияна Йотова за президент“. Та репликата ѝ за троловете се оказа, меко казано, зле подбрана. Крадецът вика "Дръжте крадеца!“ е положението.

Ама на комунягите това си им е обичайният жанр: да обвиняват противника в собствените си престъпления. И така, още преди същинският спор да е започнал, Йотова започна да рие с копитце и да мята кал. Ама то волът рие и на гърба му пада.

Гюров, напротив, започна с политическа теза. Според него ниската избирателна активност е резултат от кампанията на страха, лъжата и объркването — от плашенето на хората с война и с измислени врагове. След това изложи собственото си разбиране за президентската институция. Тази разлика в поведението се запази почти до края.

При Йотова постепенно се разгърна познатият долнопробен арсенал:

"приятелски съвети“; персонални подмятания; обвинения в неспособност;

и накрая една от най-тежките възможни политически квалификации: "национално предателство“.

Само аргументите й никакви ги нямаше. И това не е изненада. Когато на медийната среща в Кишинев я поставих ребром пред фактите, Йотова се фръцна и ми каза: "Вие сте ненормална!“ Представяте ли си? Такъв отговор от вицепрезидент на републиката към журналист, който му задава неудобен въпрос.

И сега същата тази тетка, на която при напрежение

толкова лесно ѝ избива червената простащина, се кани да става президент.

Ами смешно е. Защото президентът трябва да може да спори. Да изслушва. Да отговаря на неприятни въпроси. Да запазва достойнство дори когато срещу него стои човек, когото не понася. И тук пролича голямата разлика. Гюров упорито връщаше разговора към проверими обстоятелства, институционални решения, числа и конкретни действия.

Йотова махленски персонализираше спора. Особено отчетлива стана разликата при Украйна и Русия. Йотова каканижеше познатите празнословия, че "мирът може да дойде само чрез преговори“, без да спомене кой е агресорът, без да благоволи да направи разлика между убийците и жертвите.

За разлика от нея Гюров почтено назова агресора: Русия. Той не постави въпроса в инфантилната плоскост кой бил "за мир“ и кой бил "за война“.

Постави истинския въпрос: Кой създава заплахата и как България ще се защити от нея? Логиката му беше проста: ако България не смее дори да назове откъде идва заплахата, няма как сериозно да се подготви да се защитава от нея.

А после каза и най-силната реплика в тази част на дебата: "Когато не си на масата, си в менюто.“

При въпроса за атаките срещу търговски кораби в българската изключителна икономическа зона Йотова предложи среща на шестте черноморски държави, включително Русия, и мораториум върху бойните действия.

Чудесно.

Само че мораториумът е пожелание. Не е противовъздушна отбрана.

Гюров именно това ѝ отговори по същество и постави конкретния въпрос за защитата от дронове и забавеното включване на България. И тук разликата между двамата вече стана почти карикатурна. Единият обяснява как вълкът и агнето трябва да седнат да преговарят, докато вълкът продължава да похапва от агнето.

Другият пита: Как ще защитим агнето от вълка?

Защото мир няма. И няма не защото Украйна се е събудила една сутрин с непреодолимо желание да воюва с Русия. Няма мир, защото Русия нападна Украйна и започна най-голямата война в Европа след Втората световна война.

За мен Йотова показа нещо много неприятно в този дебат - 

когато аргументите ѝ свършат, политическият спор твърде лесно се превръща в махленска свада.

Сякаш отнякъде зад модерния костюм наднича старата школа на БКП - ако не можеш да обориш опонента — окаляй го.

Ако не можеш да отговориш на аргумента — етикьосай и лекьосай човека.

А ако и това не стига — обяви го за предател.

Гюров обаче не се хвана и не позволи да бъде изваден от равновесие.

Не прие назидателния тон. Не отговори на махленщината. И най-вече — запази самообладание. А това в крайна сметка е една от най-важните характеристики на човек, който претендира да бъде държавен глава.

Не колко силно можеш да съскаш. А дали можеш да останеш спокоен, когато срещу теб съскат. Лъжа и лицемерие - така видях Йотова.

Даниела Горчева