Като чуеш подобно слово – като това пред паметника на Левски днес в Пловдив, ти се иска да си метнеш въжето и с кеф да поканиш тълпата наоколо да ти ритне столчето. На подобни дати изпитваме страх, че ще чуем речи за Левски, от които ни е втръснало. Защото до гуша ни е дошло от клишета за живота и делото му. А на всичко отгоре се кълнем, че следваме заветите му. На този маскарад Левски би извикал: "На баба ви хвърчилото!“ А може да ни бие и с букетите по главата.

И какво като кръщаваме софийското летище "Васил Левски“. Как да обясним да пришълец от Мадагаскар, който каца в столицата ни, кой е Левски и защо държим на това място да е изписано името му.Какво ще му кажем от днешното слово – ние във времето и то в нас..., сини очи, които ни гледат от небето и бдят нас нас..., какво казали Вазов и Ботев за него – дрън-дрън, та пляс.

Ще ни разберат ли чужденците на летище "Васил Левски“, че категорично сме  отказали да се освобождаваме, но страшно много сме искали да бъдем освободени. Това направи Левски опасен. Затова с чиста съвест го изпратихме  на бесилото и зачакахме освободителите си. Било ни е страх да повярваме на Левски, че освободителите се превръщат в поробители. И в учебниците пишеше, че той просто  е сгащен от полицията и осъден като криминален тип. Това е заслужил, това е получил от нас, Но пък летището е "Васил Левски“.

И ето го Марин Кадиев с неговия  Левски. Преди години отбелязвахме рождението му пак пред този паметник. Пак е облечен в бяло, пак виси на стената като икона, но никой не те кара насила да му се поклониш – само протягаш ръка и се здрависваш. За разлика от други оратори, Марин Кадиев е разбрал Левски и може да го обясни на  всички. Когато мислим за Левски, ние мислим за гърлото, което пее, и за въжето. Кадиев сякаш се опитваше да каже, че Левски е на две крачки от нас, защо го подминаваме.

Пловдивският литератор Марин Кадиев беше възхитителен, тълкувайки Левски. Той говори 20 минути и не прочете нито ред. Словото му би стреснало и заспалите по пейките на Бунарджика. Но това не беше и слово, а беседа за Левски, която надмина най-добрите образци.

Това не се вижда всеки ден. Не се говори за Левски така всеки ден. Кадиев изнесе спектакъл и показа, че ораторите са толкова важни, колкото и онези, за които ораторстват. Не е достатъчно да прочетеш листа пред себе си, ако не изкараш душата си. За Левски напоследък се говори без душа. Има сериозни причини за това.     

Притиснати от ред обстоятелства, не може да говорим свободно  за свободата си. Дори на националния си празник кълчим думите и не споменаваме, че по тези земи е газил поробител. Говорим за свобода, но каква свобода, като никой не ни е поробвал. Опитваме се да не обидим никого и сме готови да изкривим историческата истина.  Това правим. Защото продължаваме да не сме свободни. Компромисите илюстрират  нашата историческа безнадеждност.

Подбирайте внимателно ораторите, ако искате да се чувствате горди, а не гузни. В противен случай, ако гледаме филма за Левски, ще ръкопляскаме само там, където той псува турско заптие. До там се простира и нашият национален идеал, изграден от лоши оратори.