Ето ви един извод от президентските избори. Как доверието в един кмет може да надскочи партийните граници и всичко да бъде насочено към личността му. Хората да вярват на това, което казваш и да те следват. Това е магията в политиката.

Очевидно е, че кметът на Стара Загора Живко Тодоров има упреци към управлението на ГЕРБ и публично е защитил позицията си. Открито каза, че ще подкрепи Йотова на президентските избори. На първи тур гласовете за нея в областта са 25 000, а на втори тур те са вече 50 хиляди. Тодоров уточни, че не агитирал сред структурата на ГЕРБ за подобна подкрепа. Изглежда и не е нужно.

Тези факти говорят, че Живко Тодоров си е изградил собствен политически авторитет, който не се изчерпва с партийната емблема ГЕРБ. Доверието в кмета Тодоров се пренася и към подкрепата за кандидата, посочен от Тодоров.

Не се чу и видя нито един кмет на ГЕРБ публично да обяви подкрепа за някои от кандидатите. Не им работа, ще кажете. Напротив, повечето от тях са и местни партийни лидери. Даже не го направиха като "граждани“, както го направи "гражданинът Борисов“.

Нямаше го "гражданинът Тодоров“. Той знае, че когато говори, го чуват. Не партийният пост и снимката до лидера ще те направят по-значим. А да застанеш зад позиция, без първо да провериш дали началникът е кимнал.

А сега пренесете същата картина в Пловдив. Отсреща е градският лидер на ГЕРБ Костадин Димитров, член и на Изпълнителната комисия. Звучи авторитетно.

Но какво мисли Костадин Димитров по големите политически въпроси? Тишина. Как оценява решението на ГЕРБ да няма собствен кандидат за президент? Тишина. Смята ли, че Борисов сгреши като не издигна кандидат, а и подкрепи Гюров през зъби, колкото да помогне на Йотова? Още по-голяма тишина.

Именно тук сравнението става убийствено. В Стара Загора кметът излиза и казва: "Това е моята позиция.“ В Пловдив първо чакат за чуят "нашата позиция“, а и дали изобщо има нужда от позиция. И накрая – къде има пейка за снимка.

При Костадин Димитров по-големият проблем е друг. Той си мисли, че авторитетът му идва от логото на ГЕРБ. Той не може да бъде по-различен от партийното съобщение. Но махнеш ли партийния знак зад гърба му, изведнъж остава един човек с микрофон и много свободно пространство около него.

Има кметове, които засилват авторитета на партийната емблема. При слабите процесът е обратен и послушанието им става управленска философия.

Не е важно само дали кметът управлява добре или зле. По-важно е дали градът има политически лидер, който може да се опъне на партията си и да каже: "Не сте прави“. Човек, когото хората следват не защото на плаката пише ГЕРБ, а защото вярват на него.Това вече е съвсем друга категория политика.

След критиките за подкрепата му към Йотова, Тодоров дори заяви пред партийния актив, че е готов да подаде оставка, ако ГЕРБ не го подкрепя. Това е политически риск, но рискът е валутата, с която се купува авторитет.

В Пловдив картината е друга. Когато партията мълчи – мълчим. Когато лидерът се оправдава – повтаряме оправданието. Когато темата стане неудобна – изчезваме. И после се чудим защо местният политически авторитет не излиза извън тесния партиен кръг.

Огромна е разликата между лидер и назначен политически пазач.

И ако Пловдив иска да разбере защо едни кметове могат да бъдат по-големи от партийната си табела, а други изглеждат малки дори пред нея, отговорът е прост - авторитетът започва там, където свършва страхът да кажеш какво мислиш. А доверието започва там, където хората не чакат да видят партийната емблема, за да решат дали да ти повярват.

Всичко останало е някаква длъжност.