След един гол с екипа на Фулъм Бербатов свали фланелката си и отдолу пишеше: "Запазете спокойствие и ми подавайте топката“. Така подсети съотборниците си, че той струва много на терена, ако и те струват нещо.

Във вторник вечер 230 клуба подадоха топката на Бербатов и това беше огромна изненада – половината български футбол застана зад него. Прецакаха го с един глас, заради който не отиде на балотаж. Това му даде основание да каже, че е морален победител.

Не, морални победители няма, такова усещане е глупаво. Победителят е само един и той онази вечер е Борислав Михайлов – така е записано в протокола. А моралът остава за онези, които с очакваните шмекерии – не пуснаха на конгреса 20 клуба от Благоевградския регион, комисии от верни хора, трима делегати не гласуваха – осигуриха победата на Михайлов.

Но половината български футбол се опълчи на михайловщината. Това е победата на Бербатов и тя е неоспорима. Защото тези 230 гласа показаха, че времето на кликата около Михайлов е изтекло. То изтече във вторник вечерта.

В очерк за клубния сайт на Манчестър Юнайтед Бербатов беше разказал за комунистическите  опашки за хляб. Как е сменял родителите си, а после брат му сменял него и така докато се доберат по парчето хляб.

Тогава му отговори Николай Бареков:“Не знам колко са чакали в Благоевградско пред фурните за хляб 80-те години, но аз чаках за горещ бял хляб на село по 5-10 минути и единия хляб го изяждах обратно за дома на баба ми. Днес със синовете се редуваме да чакаме по цял час, но пред фурната с питката на жена ми вкъщи. И като българин, пребиваващ често в чужбина, един малък съвет. Никога не говори лошо за родината си навън и не се подигравай с бедността на народа си“.

Бареков изобщо не се и досети, че Бербатов говори за Виденовата зима, а не за 80-те години. И за безумствата на един режим, а не за народа си. Бареков е останал до селската фурна и крачката му напред е фурната на жена му.

Така изглеждаше другата половина от футбола на конгреса – до фурната на Михайлов, до безпомощното и все по-затъващо управление, до софрите преди гласуване. Тази футболна половина няма как да сложи в лъжицата си Бербатов и да го преглътне – ще се задави. А и михайловщината все ще изпълзи отнякъде – както го правят хлебарките. И те търсят бял хляб.

230 гласа за Бербатов са революция във футбола ни. "Знам, че не се радвате, но аз съм президентът“, каза Михайлов пред журналисти.

Не, радваме се за Бербатов.