Предизборната кампания още не е започнала официално, но шатрата на цирка е опъната и се вижда отдалеч. Артистите са в предстартова треска, а клоуните загряват зад кулисите.

Положението е доста напрегнато – ракети и дронове летят от всички посоки, а унгарският цар Орбан е на път да падне – викал на помощ руски спецове по избори. Американският папа Доналд пък реши да свали напрежението като покани в Белия дом Интер Маями с Лео Меси начело и му каза, че е велик, подобно на Роналдо и Пеле. А стотици българи заминаха на фронта да събират тен и се наложи държавата да ги връща спешно от плажовете.

В тази напечена ситуация Бойко Борисов отново го играе режисьор на спектакъла. Реши да прави интервю с военния министър Запрянов. Нещо като политически подкаст със собствен събеседник и собствена публика. От интервюто научихме, че служебното правителство е на ПП-ДБ, както и новите областни управители. Днес в Пловдив господин Борисов уточни, че и новото МВР не е негово, а на Румен Радев, който се държал като цар и пуснал напред Димитър Стоянов и Гълъб Донев, които нямало как да го бият.

БСП в момента тренира най-сложния политически номер – да влезе в парламента, без да се вижда и без да се разбере. Тихо и на пръсти. Крум Зарков уверява, че изтичането на кадри към "прогресистите“ на  Радев спряло. Може и да е прав – ако на борда няма никой, няма и кой да слезе.

Хората на Слави Трифонов продължават да правят това, което умеят най-добре – шоу. Вадят компромати за министри, заместници, администрация, вероятно скоро и за охраната на министерствата. А Дългия пее за трагедията на Петрохан. Този жанр – политика чрез песен, едва ли ще сработи при това главоломно пропадане на ИТН под бариерата от 4 процента.

Преди избори "Възраждане“ винаги имат готова тема. Този път броят американските самолети в София и гадаят кога Иран ще ни нападне, защото сме големи безумци. Интересно занимание – все едно броят гаргите на нивата, за да докажат, че идва буря. Но докато броят и гледат небето, Радев тихо им прибира избирателите.

ПП–ДБ се опитват да излязат от ситуация, която вече прилича на политически лабиринт. Всеки ход изглежда грешен. Всяко обяснение звучи по-зле от предишното. Капанът "Петрохан“ се оказа по-дълбок, отколкото изглеждаше от телевизионните студиа.

Затова социолозите изглеждат толкова объркани – въодушевлението от протестите започнало да спихва и сега се чудят дали негласуващите този път наистина ще отидат до урните или си уреждат дълъг Великден на места без дронове и ракети. За по-безопасно надуват "прогресивния“ балон и ако той се спука, ще обвинят международното положение, което ще бъде сложно, разбира се.