Беше ясно като бял ден – пасивността на ГЕРБ и ДПС ще направи от Йотова президент, макар и с голям отлив на избирателите от 19 април, докарали "Прогресивна България“ на власт.

Как се подарява балотаж с "високо вдигната глава“ – това видяхме днес.

Ще има доста хора, които могат спокойно да поискат да бъдат вписани в благодарствената книга на Инициативния комитет на Йотова.

ГЕРБ. ДПС. И, разбира се, самата "демократична общност“, която пак показа забележителната си способност да превръща възможност в упражнение по морална самодостатъчност.

На първия тур разликата между Йотова и Гюров беше около 42 хиляди гласа. Четирийсет и две хиляди, а не четири милиона.Но и тази дистанция трябваше някой да поиска да я стопи. Кой?

Не става с декларации и кисели физиономии. Не става с подкрепа на "граждани“, но и политици. Борисов подписа една декларация за подкрепа на Гюров и толкова. И уточни, че "гражданинът Борисов подкрепя гражданинът Гюров“. Много хора си въобразиха, че ГЕРБ подкрепя Гюров – нищо подобно. Подкрепата отново беше символична и крайно недостатъчна за победа над прокремълската тайфа.

Борисов подкрепя, но ГЕРБ не подкрепя. Лидерът постави партията в режим "ще видим“. Симпатизантите сами да се оправят. Може и да мине като политическо намигване, но не и към Гюров.

И за капак Бойко и днес завъртя плочата – "ако имаше единна дясна кандидатура, със сигурност тези избори щяха да бъдат спечелени още на първия тур, защото кабинетът на Радев е много слаб.“

Е, нямаше единна кандидатура. Какво можеше да се направи в тази ситуация? Според Борисов – нищо. Гербаджиите го молели да не ги кара да подкрепят Гюров. Но и да беше ги помолил, все тая. Някои симпатизанти на ГЕРБ щели да го последват, но имало и такива, които го молели да не ги кара да подкрепят Гюров. Последното заседание по делото за незаконния му арест било направено точно тези дни, за да отврати симпатизантите на ГЕРБ от гласуването за Гюров-Кандев. Той простил, но не всички от партията му били толкова великодушни. И така да е, Йотова е президент. Това по-добре ли е за ГЕРБ?

Другият ключ към победа на Гюров се държеше от ДПС. Но нямаше никакви доказателства преди втория тур на изборите за мобилизиране на турския и ромския вот в полза на Андрей Гюров. Хора от смесените райони говореха за необичайно спокойствие.

Политическият факт е прост-публична мощна подкрепа за Гюров от ДПС нямаше. Много често в политиката мълчанието също има тегло.

Най-забавното е, че всички "демократи“ ще бъдат възмутени. Започва великото политическо тюхкане - "Цялата власт отиде на едно място.“, "Балансът изчезна.“, "Радев овладява държавата.“, "Геополитическата посока е застрашена.“

Добро утро.

ПП и ДБ също нямат право да излязат невинни от този сюжет. Те пропиляха месеци в разговори кой е достатъчно демократичен, кой е недостатъчно демократичен и кой има сертификат да влиза в демократичната гостна.

Първият тур показа, че Гюров има сериозна подкрепа. Но подкрепата не е достатъчна, ако останеш затворен в собствената си политическа стая. На балотаж не печелиш само с хората, които вече те харесват. Трябват и онези, които вчера не са били твои.

На българските партии обаче събирането на мнозинство им идва унизително. По-приятно е да бъдеш прав сам, да загубиш чист и да се прибереш морално непокътнат. И после две години да обясняваш как народът не те е разбрал.

Сега ще ни обясняват как "руското влияние“ е победило демокрацията, сякаш политическите партии са били безпомощни наблюдатели от първия ред. Имаха малка дистанция от първия тур, имаха и потенциални партньори, както и общ противник.

Но имаха един голям проблем – себе си.

Така се подаряват избори. И няма необходимост от тайни сделки. Понякога е достатъчно само политическо малодушие и много мълчание.

И така – тишина, мълчание и спокойствие, постлаха килима пред Илияна Йотова. Любезното съдействие на ГЕРБ и ДПС е неоценимо.

И ако обичат – от ПП и ДБ, от ГЕРБ и ДПС, да не се вайкат, че цялата власт отишла в руските проксита. Ами вайкайте се колкото искате – нищо не направихте, за да се случи нещо различно – политически кретенизъм, дребни партийни интереси и ниска политическа култура.

Радев взе за заложници няколко кметове от ДПС, но Пеевски не направи публичен опит да ги откупи. Пък може и да го е направил. Наистина може да го е направил!

Така че без тюхкане – сърбайте си попарата!