Този спор ще продължи. И тази година на 3 март се питаме същото, както и минала година по това време – защо, по дяволите, празнуваме националния си празник точно на тази дата. Нищо особено не се е случило тогава – две империи подписват мирен договор без участието на етнически българин, без никой да пита какво мислят българите по този въпрос, имат ли те някакви претенции. Защо 3 март? Защо се радваме на свободата си пред паметника на руски император?

Очевидно е, че това е празник на русофилите и то на онези от тях, които отдавна са се отказали от България. А в Пловдив те не зачитат нито политическата, нито историческата коректност. Тогава защо да бъдем коректни към тях. Те стигнаха върха на своята наглост, като си позволиха да съединят българското и руското знаме. Какво търси руското знаме на българския национален празник. Един от официалните гости да каже: "Дошли сме да отдадем почит на загиналите в Руско-турската война, махнете го това знаме“. Нищо! А онези съединяват знамената, както искаха да ни правят съветска република, а ние сме отишли да им ръкопляскаме. Това докога ще продължава?

Затова сигурно е дошло време за промяна, вместо да коригираме историята. На 3 март би трябвало да отдадем почит на загиналите в Руско-турската война на наша територия и толкова – вечна признателност за подвига на тези хора, който стана причина след години да я има и държавата България. И да припомняме непрекъснато, че свободата ни не е подарък. И по-мили са ни българските възрожденци, проправили пътя на свободата, а не имперските амбиции на Русия.

Заради русофилски изпълнения , петицията на български граждани от март 2018 година за промяна на националния празник е валидна и за март 2019, както и за март 2020 – нормална реакция срещу  разединението, което сее 3 март.

“Тази дата се представя повратно пред народа като ден на освобождаването на България от османското владичество. А реално на 3 март 1878 година в селището Свети Стефан се подписва предварителен оговор между две евроазиатски империи, с който се прекратява войната помежду им и се уреждат взаимоотношенията им. При подписването на договора не е допуснато участието на българи, а резултатът от него е заменянето на османската власт с руска окупация. Не може това събитие да е национален празник", се изтъква в мотивите към петицията.

Притиснати от ред обстоятелства, не може да говорим свободно и на националния си празник. Не може да говорим свободно за свободата си. Обикновено си кълчим думите и не споменаваме, че по тези земи е газил поробител.  Ще говорим за свобода, но каква свобода като никой не ни е поробвал.  Ще се опитаме да не обидим никого  и  сме готови да изкривим историческата истина. Това ще направим. Защото продължаваме да не сме свободни.

Толкова е ясно, че на 3 март не празнуваме свободата си, че е добре да го отстъпим на руснаците този празник и да си изберем по-достойна дата за национална гордост. И без това 3 март вече е обсебен до нетърпимост от руските лакеи  у нас.

Пълно беше с тях преди две години и в инициативния комитет за честване на – забележете: "140 годино от руско-турската освободителна  война и възстановяване на българската държавност“. Никаква държавност не е възстановена. В Санстефанския мирен договор няма България, има територия, която е определена като руска губерния. Ние  честваме само края на една война. В онзи инициативния комитет за честване на войната бяха всички казионни организации с ясна русофилска ориентация - стари другари от БКП/БСП, ченгета, заклети русофили, за които националните интереси винаги са зад кремълските. И патрон им беше Радев.Вътре беше и червеният екстремист Александър Симов, който преди  един  3 март написа, че Освобождението е станало възможно единствено и само заради Русия. И продължава, че "мракобесните психодесни шамани оскверняват неизплатимите подаръци, които ни е направила Русия.“

Подобни руски лакеи се отричат от народа си и на 3 март, особено на 3 март. С един замах се изгаврят с творците на българското Възраждане, които превърнаха безпросветната рая в народ, горд със своята история и произход и готов да плати с кръвта си жаждата си за свобода.

За какво ни е тогава 3 март. За такива като Симов ли, който днес е депутат на БСП. Ако тази дата има някакво значение, то е да отдадем заслуженото на всеки лакей.

Трети март ли е националният ни празник?Този спор се води винаги на тази дата и после забрявяме, че идва следващия 3 март. Така изглежда ни е удобно, тъй като тази дата ни е разделила на русофоби и русофили. Една "освободителна“ война  ни раздели и така е 142 години.  Така искаха Великите сили  след Освобождението, така после искаше комунистическата пропаганда. И все не остана време да се освободим.

Белгийският професор и балканист Раймонд Детрез  говори за  комунистическата  "истина“ за тази война.

"Разкол между русофили и русофоби в българското общество настъпва още в първите години след Освобождението. Това се случва заради двойното отношение на руснаците към българите –  славянофилско и империалистическо. Тази поляризация съществува и до днес. По време на Студената война комунистическият режим в България прави всичко възможно, за да засили чувствата на благодарност и на "вечна дружба". При това благодарността към руснаците за освобождението върви ръка за ръка с отрицателното отношение към турците. Казано другояче, колкото по-страшно изглежда "турското робство", толкова по-благодарни ще бъдат българите. В резултат – руската политика към българите се идеализира, а турската се демонизира. Тези едностранчиви представи, които са плод най-вече на комунистическата индоктринация, и до днес се приемат за исторически верни дори от мнозина българи, които иначе смятат себе си за антикомунисти. Много хора ясно си дават сметка за "лъжите на комунистите", но не осъзнават, че и представите им за миналото в голяма степен са плод на същата индоктринация. Целият този възел от положителни и отрицателни предразсъдъци пречи на българите да имат нормални отношения с Русия и с Турция, които да не се влияят от исторически комплекси“, казва проф. Детрез.

А президентът Румен Радев ще продължава да твърди, че 200 000 руснаци са оставили живота си за свободата на България. А във военно медицинския отчет към императора, който пише, че 49 104 са умрели от болести, 1360 – след нещастни случаи, а 11 905 в битки.

“На Трети март празнуваме договор, който е измислен от българомразеца граф Игнатиев. С него се създава един блян за българите, който е непостижим. Нека да не се заблуждаваме, че по онова време никой не иска голяма и силна България. Идеята на граф Игратиев е била да има федеративна държава на Сърбия и България с водещ сръбски елемент. Няма никаква освободителна война. Аз съм изумен от деградацията и непознаването на историята от голяма част на българите. Отношението към българите от страна на редовите руски войници и генерали е било отвратително. Знам, че сега, когато говоря това, много хора вият като жътварски стомни. Няма по-голямо унижение от това да караш българите да празнуват окупацията си“, категоричен е политологът Антон Тодоров.

Изпитваме жесток страх да извикаме, че 3 март не е националния ни празник. Страхуваме се, че някои паметници ще буренясат. Не, няма да буренясат, защото признателността е вечна. Но национален празник е чувството ни за свобода и желанието да управляваме сами съдбата си.