“В България боядисват паметника на Альоша с червена боя, защото мъстят на Путин, така показват отношението си към днешна Русия", заяви известният руски журналист Александър Невзоров. “Защо да не се мъсти чрез паметниците?", пита той. Журналистът е категоричен, че агресивността на Кремъл заслужава точно това.

“Те още не са разбрали колко са свободни. Когато разберат това, ще го натоварят в три КАМАЗ-а и ще го пратят на майната си", смята Невзоров.

Думите на Невзоров шокират. Какво излиза? Руснаците са наясно, че сме свободни и можем да управляваме съдбата си, а ние още не сме разбрали това.  И още нещо за свободата, казано от Невзоров:

" Руската федерация няма свои герои, използва сталинския пантеон.“Героите“, фабрикувани от съветските власти, които днешен Кремъл опитва да реанимира, носят посланието: "Умри за мен, убивай за мен“. А младежта на 21 век отговаря : "Умирайте и убивайте сами“.

А българинът в 21 век не смее да гъкне. Страх го е да каже, че иска на мястото на Альоша да види Левски например. Не знае, че е свободен и има правото да предяви претенциите си.

Бившият премиер Иван Костов  при представянето на книгата си "Свидетелства на прехода“ беше попитан: "Твърдите, че от "диктаторите остават само парчета от паметници“ – защо за вашето управление беше важно разрушаването на мавзолея и премахването на паметника на Ленин, но паметници като този на Съветската армия и Альоша остават непоклатими при всички правителства?"

Кратко и ясно Костов казва истината: "От страх пред Руската федерация. Кремъл заплашва всеки, който се опитва да премахне тези паметници."

Група граждани, интелектуалци и политици от Пловдив преди време също направиха едно безполезно упражнение, но все пак заявиха волята си. Те написаха писмо до Европейския парламент, до руския и български президент, до Народното събрание.В него написаха:

"Над нашия велик град с хилядолетна история се извисява един паметник, който символизира най-унизителната страница от българската история: окупирането на България от Сталиновата Червена армия и посичането, ликвидирането за десетилетия на българската свобода. Паметникът “Альоша" е нетърпима гавра с националното достойнство на българите. Този паметник е злотворен комунистически фетиш, разделящ за вечни времена нацията ни, той също така е маркер, обозначаващ завоевателните аспирации на руския империализъм спрямо България.

Срамота е, че Альоша се извисява там, над целия град, а Апостолът на българската свобода има незабележимо отникъде малко бюстче там, долу, под ботушите на окупатора! Който разбира, разбира, само тотално бездушните няма да разберат: тази убийствена гавра трябва да бъде премахната час по-скоро!“

Авторите на писмото дори поискаха помощ от Владимир Путин – финансова и морална за събарянето на паметника.Само че Путин не е от онези руснаци, които смятат, че сме свободни.

През ноември 2014 г. на 91 години умира Алексей Скурлатов, съветският войник по чиято снимка  е правен паметника на Бунарджика. В родното си село той се хвалел, че в България му издигнали паметник и съселяните му го смятали за луд. Но и досега Альоша Скурлатов стои горе и ни гледа сеира – свободни ли са тези българи или не са свободни.

Още едно послание от Русия. Бившият съветски разузнавач и писател Виктор Суворов твърди в интервю,  че там, където има паметници на Червената армия , животът е обречен:“Ето, например, в България – паметникът на Альоша се издига на един от хълмовете в Пловдив. Този див звяр – Червената армия, нарича тези паметници свои знаци и как се отнася към тях – никой да не ги докосва. Тези паметници – знаци трябва да бъдат премахнати завинаги. Там, където тези паметници са свалени – животът се развива нормално, но там където все още стоят – не може да има нормален живот, той е кармически обречен", казва Суворов.

Самите руснаци ни казват, че погрешно сме подредили ценностите, пред които се кланяме. Ние твърдим, че това е естественият им ред – Альоша най-отгоре, Левски най-долу. От страх. Не знаете, че сме свободни, казват ни руснаците.Ние не сме го разбрали. Това е страшно!

Дали сега е възможно да направим размяната – най-отгоре да е българската Икона, а руската изобщо да я няма.Или поне да им разменим местата, толкова ли е страшно? Това ли си мислим и когато клечим край Левски с букет в ръка – какви предатели сме, по дяволите!

Много хора са направили тази размяна в душите си, но какво от това. Най -отгоре седи един войник с шмайзер, продължава да ни държи в плен  и около него се веят чужди знамена. А най – долу  е сгушена българската Икона. Кълнем се пред нея, че следваме заветите й, че я носим завеки в сърцето си, а подпираме шмайзера.

Жестоки предатели сме!