Светът видя най-нелепата политическа пиеса с участието на американски президент, която изобщо някога е разигравана. Лидерът на най-великата (доскоро) демокрация и диктаторът от най-презряната сатрапия се срещнаха на червения килим. Ръкуваха се, потупваха се, докосваха се свойски, жестикулираха ухилени, правеха взаимни реверанси пред камерите… И всичко това докато войната, разпалена от Путин, продължава да сее смърт и да взема невинни жертви в Украйна.       

После се качиха в една и съща кола без преводачите си, като бягащи от час ученички. Да се нашушукат на воля. Само дето не става дума за ученически пакости, а за военни престъпления. Каквото и тайно да са си казали  по пътя от летището в Анкъридж до мястото на срещата, то засяга съдбата на света и живота на милиони хора.    

Гледката беше не просто нелепа. Беше отвратителна и тъжна, както се изрази бившият посланик на Украйна в САЩ Валерий Чалий. Беше цинична. Беше 

шамар в лицето на Украйна,

която плаща с кръвта си имперската лудост на Путин. Беше шамар и в лицето на целия демократичен свят, чийто лидер можеше да е Тръмп, ако не беше избрал да  се сговаря с военния престъпник от Кремъл. Да му постели червен килим за това, че убива стотици хиляди хора, изтезава военнопленници и цивилни, отвлича деца, извършва геноцид. О, да, предаде му писмо от съпругата си, която е загрижена за похитените украински деца. Но пък това не е причина да разваля отношенията си с Путин, които определя като "фантастични“.  

Щом става дума за Путин, всичко му е фантастично. И срещата му е "десет от десет“, нищо че се размина с очакванията му. На път за Аляска самонадеяно обяви как "няма да е доволен", ако се върне без споразумение за спиране на огъня, След Аляска чинно заповтаря тезата на Путин, че вместо примирие трябва да се сключи цялостно мирно споразумение, Когато стане, ако стане. Дотогава руснаците могат на воля да си изсипват бомбите си върху болници и детски площадки. Пристигна със своя концепция, а се върна с тази на Путин, когото уж щеше да убеди в правотата си. 

Изобщо Кремъл му открадна шоуто. Руският автократ си получи почестите и реабилитацията след тригодишна изолация – отново е признат за световен фактор, а низвергнатата Русия за велика сила. Без да отстъпи и на йота от претенциите и целите си. Световните медии писаха, че Путин е получил мечтаното – да бъде приет като равен от лидера на сила номер едно в света. Всъщност получи повече от това. И много повече от налагане на преговорните си позиции. Беше оставен да разгърне

хибридна акция за прокарване на имперска стратегия  

Не случайно срещата се проведе в Аляска, която някога е била руска. Няма съмнение, че такова е било желанието на Путин. Може да са оставили Тръмп да смята, че решението е негово. Или пък не. Руснаците имат дълга традиция в манипулациите и подмяната на реалността. Ако сумираме вопъла на Путин, че разпадането на Съветския съюз е трагедия, с бляновете на гуруто му Дугин да възроди руската империя и словото му на общата пресконференция с Тръмп – напоително обясняващо за руското минало на Аляска и продължаващите православни традиции след местното население – не остава място за съмнение какви са дългосрочните планове на Кремъл. И тези планове не са от днес. Още през 2015 г. в Би Би Си (странно как) се появи умилителна статия за съхраненото православно наследство в Аляска. След време медията уволни практически цялата си рускоезична редакция и назначи нов екип. Явно е имало защо, но това е отделна тема. 

Да не пропускаме и тениската с надпис "СССР“, с която се появи руският външен министър Сергей Лавров. Посланието е ясно: идваме тук с целия си имперски бекграунд – съветски и царски – и за миг не сме забравили, че тази земя е била руска.         

Сюжетът "Аляска наша“ 

се разигра в Анкъридж с мълчаливото съгласие на американския президент. Дори, противно на всякакъв дипломатически протокол, Тръмп остави госта си да говори първи на пресконференцията – два пъти по-дълго от самия него. Сякаш не той е домакинът, а Путин. 

При това в сърцето на американска военна база. Не случайна база, а бастион по времето на Студената война срещу евентуално руско посегателство. Символ на националната мощ и сигурността на Америка. 

Това поражда много въпроси. Как така Тръмп допуска в стратегически военен обект лидер на държава, обявила натовските страни за свои легитмни цели? Смята да напусне НАТО ли? Или да го торпилира отвътре? Нали никой не се съмнява, че руската делегация е впрегнала всичките си технически и ментални способности, за да събере колкото може информация при престоя си в базата? Дори да става дума "само“ за разположението на определени обекти, дали някой ще гарантира, че това не представлява риск? Особено на фона на сюжета "Аляска наша“. 

Не на последно място – как параноичният Путин, иначе треперещ за живота си, се осмели да влезе в база с 30 000 обучени американски военни, знаещи кои са враговете на НАТО? Как би могъл, ако не е убеден, че Тръмп е 100% лоялен към него? Но такава лоялност е равносилна на държавна измяна от страна на американския президент. 

Никак не са безпочвени коментарите на наблюдатели, че всъщност Путин определяше правилата при визитата си в САЩ. Тръмп наистина изглеждаше като 

васал пред руския автократ

Дори съобщенията за графика, дневния ред и формата на разговорите идваха първо от Кремъл и след това от Белия дом, сякаш организаторите са в Москва. 

Още една черешка на тортата добави съобщението, че специалният пратеник за Украйна Кийт Келог не е допуснат до срещата защото в Кремъл не го харесват. Тръмп се отказва от най-информирания човек в екипа си по основната тема на форума, приемайки вкусовете на Путин да определят състава на собствената му делегация! 

Естествено, че при подобно лакейско поведение Путин ще разиграва сюжета "Аляска наша“. Разбира се, не би посегнал с военна сила нито утре, нито вдругиден (първо са методите на меката сила). Не и при мандата на Тръмп. Направи впечатление признанието на американския президент, че Си Дзинпин му е обещал да не напада Тайван докато е в Белия дом. Вероятно това е формулата, по която Тръмп подхожда и към Путин.        

А после? Ако моли някого от световните лидери да не прави нещо до края на мандата му, излиза, че след това може. Така подрива не само сигурността на Америка, но и на света като цяло. 

С поведението си на международната сцена Тръмп унижава собствената си страна, погазвайки демократичните й традиции в угода на автократи, ласкаещи егото му. Ако преди Тръмп Съединените щати бяха за света "сияйният град на хълма“, днес са по-скоро лудият с картечницата.   

Американският президент руши световния ред, 

създаден около САЩ като лидер на демократичния свят и гарант за спазването на международните правила. Торпилира политиката, основана на принципи, и я заменя със сделки, продиктувани от ситуативни изгоди. Заличава моралните граници, разликата  между добро и зло, тласка света обратно към произвола на грубата сила. 

Вземайки страната на агресора Русия, игнорирайки страданията на жертвите в Украйна, Тръмп налага политика, лишена от емпатия. А това засяга самите устои на цивилизацията ни. Известен е примерът на антроположката Маргарет Мийд, която вижда първия признак за зараждането на цивилизацията в древна бедрена кост със зараснала фрактура – знак, че някой е проявил емпатия и грижа, защото никой не би оцелял сам с такава травма. 

Днес въпросът е дали в световните лидери ще се намери достатъчно емпатия, за да оцелее светът, какъвто го познаваме.  

 

Илиана Славова