Не беше красиво. Никак не беше красиво, напротив – отвратително беше. Трети ден политолози, социолози, антрополози хвърлят боб по телевизиите и гадаят какво каза Борисов на партийна сбирка. А какво каза Борисов – че когато е ядосан, държавата трябва да трепери.

Нищо особено не каза – винаги е възможно да бъдеш победен, прецакан или предаден. Така е всеки ден, ако си овъргалян до шията в политическата помия. Само че сега било важно какво следвало от това, че Борисов се разсърдил – нови избори, ново правителство или само казметични промени в него.  И дали Наталия Киселова ще продължи да ходи на мачове  като председател на Народното събрание, а не като редови депутат.

Идеята тази политическа срамотия да стане публична, сигурно е родена от схващането, че тя е съдбоносна за бъдещето на страната, че трябва да стане ясно какви са отношенията между Борисов и Пеевски, че няма да има пари за младите лекари, защото отивали в Турция по линия на "Боташ“, че министър Гуцанов не може да говори какво си иска, че Митов може да си замине като министър на МВР и ред други работи.

Може и да е важно, но по-важно беше да разберем малко и за достойнството на политиците, дори и под властта на Борисов.

Лидерът на ГЕРБ влезе в залата с ръце в джобовете. Без оръжие, но знае, че всички вътре са разоръжени. Зад него бяха премиерът и партийните началници, а пред него депутатите.  А между тях – нула достойнство. Премиерът скляпаше на упреците към него, а народните избраници гледаха устата на лидера.

Толкова мрачна и отвратителна картина на политическото ни битие трудно може да се види, но се оказа много лесно, ако Борисов е ядосан. Грозна картина на политическо унижение от времето, когато казионните партийци ставаха прави, щом влезе секретарят на Окръжния комитет.

Бойко и неговите момчета.Това ли гледахме? Стоят, кимат и си мислят, че властта мирише на парфюм. А тя отдавна вони.

Имате ли въпроси, попита Борисов. Няма. Заръча на премиера да си оправи правителството и си излезе. На изпроводяк се чуха и аплодисменти, преди Борисов да тръшне вратата. За какво бяха тези овации – за унижението ли?

Сега се правят политически изводи – какво следвало от това унизително представление. И никой дума не обелва за достойнството. Тези хора – отпред и отзад на Борисов, нямат ли капка от него. Ако имаха, би трябвало поне да гъкнат. Нищо.

Борисов се държи така, защото знае, че достойнството сред неговите момчета отдавна е в опозиция. Ще кимат, ще слушат и така, докато станат шести и на други места.