Странни неща приказват някои кандидати за депутати, особено от т.н. граждански квоти. Хем искат да са в парламента, хем не желаят да ги пощипват по кюшетата. Искали да си останат чисти, почтени и без да им пускат ръка.

Мангъров, наред с глупости за пандемията, ръси и политически – десен съм, но в АБВ ми е хубаво, тъй като ще ме оставят да правя каквото си искам. Толкова ли е наивен Мангъров да си въобразява, че Народното събрание е място за свободното надпартийно слово.

Тази сутрин представиха кандидат за депутат от гражданската квота на "Демократична България" – Николай Табаков, художник, музикант и галерист. Той дори си призна, че не е чел програмата  на коалицията, а е водач на листата в Кюстендил. И се гордее, че няма нищо общо с политиката. Но тя се нуждаела от честност, почтеност и сърце. И не искал да влиза в схеми.

В Народното събрание се прави политика. Там се водят преговори, допускат се  компромиси и се влиза в схеми. Интелектуалецът Табаков си е въобразил, че ще се разхожда с бадж с надпис: Музикант, художник, галерист, не ме закачайте за друго.

В Народното събрание се събират хора, изкушени от политиката, а не отвратени от нея. Не е ли това критерият, по който да попаднеш в полезрението на една партия – да си изкушен. И да правиш политика с експертизата, която имаш.

Ама аз не съм политик и не искам да бъда! Ами стой си в галерията, в магазина, във фабриката, на улицата, където искаш, но бягай от политиката. Иначе ставаш пластилин в ръцете на партийните комисари, които са те поканили в гражданската квота  - защото не си изкушен от това, за което са те поканили.