Социологическите агенции започнаха яростно състезание коя повече ще надуе балона "Радев“. До момента таванът удари близо 33 процента, но едва ли ще спре там. Далеч назад е ГЕРБ, още по-назад са аутсайдерите ПП-ДБ и Ново начало, да не говорим за "Възраждане“. А БСП е потънала под 4 процента и драпа да се хване за нещо, за да изплува. Но как да се хване, като нейните хора все за Радев говорят.

Дали може да се мери нещо, което все още не съществува – като проекта на Радев. Няма програма, няма екип, няма ясна икономическа рамка, няма геополитическа визия, освен намеци.Така е, но в случай не се мери Радев.

Спорът е какво всъщност се мери с тези 33 процента? Мери се очакване, мери се гняв, мери се умора от всички останали? Или пък просто глупостта на избирателя.

Девет години Радев беше президент и почти всяка негова реч звучеше като траурно слово за държавата. Чувахме за блато, за олигархия, за разпад, за задкулисие и за упадък. Оптимизмът не виждаше бял свят, още по-малко национално самочувствие.

И сега това ни се продава като като алтернатива.

Дали тези 33 процента не са доказателство за масова глупост? Ако бъдем по-снизходителни към избирателя, ще кажем, че това е процентът на масовото разочарование. И така да е, не се отменя усещането, че ни правят на глупаци.

Социологическите агенции внушават, че в политическите пустини и празните кутии могат да вдигат цената си. И затова се занимават с това – продават надежда без съдържание.