На фона на продължаващата руска агресия срещу Украйна, Владимир Путин официално заяви, че България и Румъния са допринесли за войната чрез "разполагане на американски бази“. Изказването беше направено не в импровизирано интервю или случайна пресконференция, а в официален пропаганден документален филм, посветен на 25-годишното управление на Путин – продукция, насочена към вътрешна и външна легитимация на неговия режим.

Какво наистина казва Путин? Изказването не е случайно. То засяга три ключови неща: България е възприемана не като суверенен съсед, а като част от "обкръжаващия враг". Руският режим изравнява разполагането на съюзнически сили с пряка заплаха за Русия. И най-важното: оправдава руската агресия с решенията на държави, които Москва счита за "бивши сателити", но вече – откъснали се от орбитата ѝ. Това не е анализ. Това е пропагандна представа, която има стратегическа стойност, особено когато се излъчва в контекста на политическа консолидация в Русия и търсене на вътрешен враг.

Българската реакция – тревожно отсъствие Най-голямата опасност не е в това, че Путин лъже. Това вече е очаквано. Опасността е, че България не реагира. Министерството на външните работи – мълчи. Министерският съвет – мълчи. Президентът Румен Радев – гробовна тишина. Това мълчание не е неутралитет. Това е пасивност на ръба на съгласието. И то има стратегическа цена. Защото ако една държава не отговаря, когато я обвиняват в участие в международен конфликт, тя се превръща в лесна мишена – не военно, а политически, икономически, информационно.

Какви са рисковете за България? Вътрешно подхранване на русофилския наратив Мълчанието на Радев и други представители на властта дава легитимност на проруските кръгове у нас. Когато президентът не реагира, а медиите го омаловажават, се създава усещане, че "може би Путин е прав“. Това е опасна подмяна на реалността, особено в държава с традиционно разделено общество по геополитически линии.

Мълчанието вече не е знак на мъдрост. В съвременната геополитика мълчанието е празно пространство, което някой друг запълва – с лъжа, с влияние, с контрол.

Иначе на маса можем да се забавляваме с лакърдиите на Путин. Разполагането на "леки американски бази“ в България и Румъния било доказателство за обкръжение. Обкръжение? Ако България е част от обсадата, то това е обсада с чушки, боб и два МИГ-а, които летят, когато не духа страничен вятър. Нашият военен потенциал е обиден дори за руската фантазия. Даже плашилата в руските полета биха приели за по-сериозно нападение български зенитен камион, който прегрява при изкачване.

Путин може да си говори, каквото иска, тъй като русофилите във властта си траят и снишават, както той очаква от тях. Радев, който иначе по командирски навик обича да ръмжи, когато става дума за евросредства, НАТО, правителства, реформатори и прочее опасности за стабилността, сега не гъква Не попита: "Извинявайте, от коя реалност идва тази теза?“ Няма позиция. Няма изречение. За русофилите на власт думите на кремълския лидер не са лъжа – те са просто повод да замълчиш по-дълбоко. 

Не сме опасни, господин Путин, смешни сме. Ние си знаем, че мълчанието ни е срамно, но така сме научени. Успокойте руските другари, че няма да ги нападаме, да си пият спокойно водката, а ние ще мълчим. Ако все пак решим да ви нападнем ще научите поне една година по-рано.