Ако слушате внимателно треньора Душан Керкез, ще разберете, че той е допуснал ужасна грешка – не си е тръгнал от Ботев през зимната пауза, когато имаше добри оферти. Виждате един подведен и предаден от ръководството треньор. Напоследък той отговаря така – питайте спортния директор, питайте собственика. Иначе казано по-ясно – питайте онези, които ме излъгаха.

От другата страна е директорът Артур Платек, който се е съгласил на схемата на Зингаревич – африкански играчи, гастролиращи за малко в руския Виста или арменския Ван. Ролята на Ботев в тази шведска тройка е възможно стъпало към други европейски първенства.

Резултатът от този алъш-вериш по руски е видим – останаха футболисти – с малки изключения, от които и чеп за зеле не става.

Когато започваш да пускаш свободен вход, макар за пенсионери и ученици, си ни крачка да признаеш провала си. За капак падаш 5:0 от "страховития“ тим на ЦСКА 1948 и всички са доволни – особено учениците и пенсионерите, ударили кьоравото.

Не съм гледал, а и не си спомням Ботев да е падал с пет чисти гола у дома си. Ако статистиката говори друго, срамът не е по-малък.

Жълто-черните запалянковци хвърлиха  много сили и енергия – протести, акции, питане в Народното събрание – да бранят една изгубена кауза. Крайно време е да разберат, че схемата на Зингаревич не върши никаква работа в този вид. Или може да има краткотраен ефект, действащ като масова заблуда.

И не е важно дали Ботев може да бие някого в оставащите пет мача до плейофите. По-важно е дали руският дрон над "Колежа“ може да бъде свален и сменен с по-ефективно жълто-черно оръжие.

И затова ботевистите са до там,  където усещат, че някаква група е приватизирала жълто-черната идея и търгува с нея – агитки или  началници да определят  как да обичаме и колко да обичаме. Тогава пак са ботевисти, но без дух. Дори да ги пускат без пари на стадиона.