Когато строяхме социализма, научихме нещо важно – някой трябва да мисли вместо нас и да сме съгласни с това, което той мисли. Може да е партийният секретар. Може да е дори комшията – активист в Отечествения фронт. Може да е обикновен партиен боклук, който ще потропа на вратата и ще пита защо жена ти се е появила с толкова къса пола на улицата.

Хората така изграждаха живота си –други мислеха вместо тях и не само това – те винаги бяха прави. Драмата настъпи, когато трябваше да започне индивидуалното мислене. Социализмът беше смачкал тази възможност за сметка на дребната интрига, доносничеството, хитруването, прецакването, завистта. Той си беше назначил "мислители“, които произведоха нечувано равенство на посредствеността. Битката с тази гадост продължава и краят й не се вижда.

Какво общо има с това бюджетът на Пловдив?  На пръв поглед нищо. Някой го е измислил, друг го е одобрил, трети го е приел. Градът ще разполага с 684 милиона лева. Излишно е да се спори – това са възможностите, това е положението.

Бюджет на "довършването“. Така го определи и кметът Костадин Димитров. Което означава, че първо ще довършим каквото трябва, а после ще мислим. Няма изненада и в детайлите на бюджета – инфраструктура, ремонти, тротоари, паркове, градинки, поливни системи, площадки за кучета и хора, култура, спорт и образование. Важно е, разбира се.

Но битовизмите убиват мащаба. Това е общото с времето на Отечествения фронт. Ако някой беше станал и се изцепи: "Другарки и другари, господа, дайте да направим нещо, което струва два милиарда. Два милиарда ли? Да, поне да помислим, да погледнем във времето напред". Лошо ли е? Може и по-тривиално да звучи: "Няма ли да започнем да дълбаем втория гребен канал? Ами какво ще кажете да свържем две тепета с лифт, пък да ни смеят, колкото искат?“

Може и съвсем тривиално да звучи: "Абе няма ли да отворим тая зоологическа градина най-накрая?“

Имаме проблем с мащаба на мисленето. На хоризонта не се задава "Европейска столица на културата“, която да разпали въображението и визионерството. Ако ключовата дума на един бюджет е  "довършване“, следващата е "недоимък“ – на идеи, на смелост, на поглед, различен от този в обувките.

В края на този мандат местната власт трябва да забие знамето и да обяви с какво Пловдив е станал по-различен. Не може да е само с нови улици и нови офис сгради, има ги навсякъде. Довършването му е майката, казаха и общинските съветници. Добре, тогава за другото потърсете партийния секретар.