Кметът на Пловдив Костадин Димитров каза, че вече си представя опънатия червен килим между Римския стадион и Античния театър, по който ще дефилират звездите на Евровизия догодина. Господин Димитров вероятно си представя и местните избори няколко месеца по-късно. Вероятно в същата картина вече вижда и себе си как крачи по този килим към втория мандат, след зашеметяваща Евровизия.

Но червеният килим не е инфраструктурен проект. Не е градски транспорт. Не е нов мост над Марица. Не е чист въздух. Не е визия за града. Червеният килим е декор – като декоративното управление на Пловдив.

Кметът може да мечтае каквото си иска и да фантазира как ще се добере до заветния мандат. Но първо трябва да си отговори дали придаде някаква значимост дори на табелката пред кабинета, където пише "Кмет“. Защото има  кметове, които не си отиват и след мандата, не махат за сбогом, гледайки върха на обувките си, а показват града, който са оставили. И го правят с удоволствие.

През есента на 2019 година в словото си пред Общинския съвет новият тогава кмет Здравко Димитров каза, че поема един бързо развиващ се град. Не каза, че това е градът на Иван Тотев, но се подразбираше. Или както се изразяваха политическите джуджета – "Моделът Тотев“. След 6,5 години  и те разбраха какво означава този модел – бурно икономическо развитие, инвестиции, променена градска среда, Европейска столица на културата.

Костадин Димитров трябва да покаже своя град след година и половина – колко класа му е придал и колко смели проекти оставя след себе си. Визионер ли е бил или просто се е крил зад табелата на кабинета си.

Иначе битките на един кмет са ясни какви трябва да бъдат – вътрешнопартийни, битки срещу предатели и службогонци, а не съдружие с тях. Битки срещу олигархични кръгове, чиято алчност да срещне твърдостта на един кмет, а не съгласието му.

Костадин Димитров не спечели нито една от тези най-важни за един мандат битки. Това са битки за Пловдив. Затова ще помаха за сбогом и ще си тръгне. Затова никаква Евровизия не може да спаси един заченат в грях провален мандат.

Да, Пловдив заслужава червения килим. Не заслужава управлението си, което след година и половина ще е нахално да каже: "Огледайте се и вижте новия Пловдив“. Какво да видим – Пловдив от 2019-а, леко гримиран - малко нова боя, малко малко повече приказки и нови снимки с нов кмет на тях.