При толкова много достойни кандидати - според кварталните им приятели, е голямо нахалство да се боря за парче от градската слава. Дори изкушението да се видя на билборд веднага се изтрива от главата ми при мисълта, че разсеян шофьор ще се загледа в ухилената ми физиономия и няма да спре на пешеходна пътека. Освен това на билборда до муцуната ми трябва и нещо да пише. Нямам никаква идея какво да е.

Кандидатите поставиха и препятствия, които са непреодолими за мен. Един от тях твърди, че Пловдив е пред фалит. Не знам какво е това и няма как да го обясня на избирателите. Не съм чул за град или държава, които са фалирали. Ако някои се броят за фалирали, какво е станало с тях – зарили са ги под земята, пуснали са им атомна бомба, оградили са ги със сто метра висока ограда или са ги изселили на Сатурн.Какво е станало? Сещам се, че Гърция беше фалирала и какво от това – ходим да гледаме какво е фалит. Нямам шанс срещу този кандидат, той знае всички отговори.

Друг пък каза, че ще бъде гладиатор на арената и ще брани пловдивчани от всичките беди на света. Гладиаторите обикновено си остават на арената – друг гладиатор ги убива, докато убият и него. И сега си представете как съм разпран от горе до долу на арената, а около мен са разпръснати обещанията, които съм давал. Каква файда от такъв кандидат? Категорично отказвам да съм гладиатор.

Трети кандидат, който отговаряше за градския транспорт,сега се изправял с гордо вдигната глава пред пловдивчани и обещава един съвършен град. А аз как да се изправя пред хората, които са го псували четири години заради транспорта и да им обещая идеален град, като той вече ме е изпреварил с няколко обиколки. Не съм способен на подобен гьонсуратлък – нямам никакъв шанс и кротко се оттеглям засрамен в килера.

По другия възлов въпрос – какво да правим с Окупатора, съм безнадеждно самотен. Аз искам камък върху камък да не остане от него, но избирателите се ослушват. Залъгват ги, че щели да ги питат и те викат "Браво“ на другите кандидати. Аз не искам никого да питам.

Анализът ми показва, че шансовете да седна на кметското място клонят към нула. Хрумна ми, че имам един последен коз, който мога да извадя от ръкава. Например да се направя на идиот и да кажа, че управлението на Здравко Димитров страшно ми е харесало и ще продължа битката за Пловдив в същия дух. Това ще е шокиращо за всичките ми съперници, които един през друг плюят по изминалия мандат. Но това ще е шокиращо и за избирателите. Нямам шанс, нали?

При това положение се оттеглям. Нямам никакъв полезен ход. Рискувам да стана за смях, както повечето от кандидатите вече станаха, а кампанията едва започва. То и отказването ми е доста смешно. Смейте се, колкото искате, изобщо не ми пука!