Стилът на управление на този паднал кабинет беше зададен от Асен Василев, а не от Кирил Петков. Финансовият министър на практика беше премиер в сянка. Той затвори диалога и се противопостави на местната власт, докато опитваше да налага собствените си решения, без да ги обсъжда. При Кирил Петков проблемите са други. Василев е самонадеян и отказващ всякакъв тип диалог и именно той наложи този стил на затворено управление. Беше министър на финансите повече от година. През това време бюджетната структура на България беше тотално разрушена. Актуализацията на бюджета, която беше направена,генерира проинфлационни очаквания. Не е вярно, че инфлацията в България е толкова висока само заради международните фактори. Поне 1/3 от нея се дължи на некомпетентното управление. За първи път през 1997 г. правителството на Иван Костов трябваше да актуализира бюджет, защото бяхме в изключително тежка финансова криза във всички измерения. Миналата година страната ни не се намираше в подобна ситуация. Нямаше никакъв смисъл от актуализацията на бюджета, както и страната ни да влезе в 2022 г. без основния финансов закон. Последната актуализация най-вероятно ни води към нова до края на годината. Всичко това е благодарение на "заслугите“ на Асен Василев. Когато казваме, че някой е професионалист, говори добре и е образован, трябва да погледнем какво прави. В крайна сметка българските публични финанси никога не са били в такъв риск, в какъвто ги постави Асен Василев. Тук дори не става въпрос за "още от същото“, а за "много повече от същото“. България е на път да загуби втора година оперативните програми от Европейския съюз и никой не говори за това. Рамката на ЕС е 2021-2027 г., а ние все още нямаме подписано споразумение с Европейската комисия. И не е вярно това, че се е работило много по Плана възстановяване и устойчивост. Просто имаше борба на лобита – да бъдат извадени едни проекти за сметка на други, в резултат на което страната ни пропусна възможността да получи пари по плана. Ако политическата криза продължи, по всичко изглежда, че ние отново ще изгубим още възможности. Междувременно ЕК коригира сумата за България, както и за всички останали страни, в зависимост от степента на трудностите, през които са преминали по време на пандемията. Сумата за страната ни вече е намалена. Всичко това дължим на "заслугите“ на г-н Василев. Отвъд очевидното – че страната ни трябва да има редовно правителство, нека да се вгледаме в приноса, който този човек има към страната, коментира политологъг Антоний Гълъбов в интервю за Фактор.

Тандемът "Петков-Василев“ работи по свой начин. Те по никакъв начин не биха пропуснали и най-малката възможност да задържат властта. Повтаряхме много пъти, че е нужна конкретна, ангажирана със срокове управленска програма. Осемте приоритета, които Кирил Петков ни съобщи, бяха подбрани така, че само да успокоят потенциалните партньори на "Продължаваме промяната“. Абсолютно несериозно беше извеждането на първата цел Бойко Рашков да оглави КПКОНПИ. Още първият приоритет говори, че няма сериозно усилие да се търси парламентарно съгласие около програма с краткосрочен хоризонт. Не виждам аргументите на Кирил Петков за възможността да постигне някакъв резултат, ако не става дума за отявлената търговия за влияние, която всъщност е политическа корупция за намиране на "честни и достойни депутати, които да работят за България“. Това най-после трябва да се разбере. В парламентарната демокрация има правила – не се преговаря и не обаждаш по телефона като лобист, който иска да му мине законът. Преговаря се публично, а не сепаративно с народни представители, на които се обещават постове и пари. Ние имаме кристални примери за политическа корупция, които остават някъде встрани", казва още Гълъбов.

Няма никаква изненада, че Корнелия Нинова "анатемоса“ Кирил Петков, а след това отиде да преговаря за нов кабинет с Асен Василев, до когото седеше премиерът в оставка.При Нинова има опит за оцеляване в политиката и тук няма нищо изненадващо. Ясно е, че БСП устойчиво губи подкрепа и доверието на електората си, но попадна във властта. В крайна сметка това е и аргументът на партийното ръководство, с който настоява да продължи да остане в управлението. Ако БСП загуби тази възможност, най-вероятно смяната на ръководството в "столетницата“ е въпрос на месеци. В конкретния случай Корнелия Нинова има един сериозен опонент в лицето на Крум Зарков, който определено е харесван в левицата и има ясна физиономия и позиции. За Нинова е въпрос на оцеляване в БСП, а и на самата партия, защото след нейното управление тя не загуби само подкрепа, а и много от разпознаваемите си фигури, коментира Антоний Гълъбов.