Имаме правителство, избрано със 122 гласа, макар че депутатите от "Прогресивна България" са 131. Но това е технически въпрос. По-важно е, че още с раждането си "прогресивното“ правителство на Румен Радев  започва да прилича на нещо измежду късен пленум на БКП, неделна литургия и курс по геополитичека любов към Москва.

Толкова прогресивно правителство, че чак мирише на нафталин.

Най-отблъскващи са червените кадри с прогресивен етикет. Вицепремиер става червен пропагандист, който обича Русия така страстно, както мрази Украйна. За баланс, разбира се. При него външната политика е проста – Москва е майка, ЕС е разбита команда, а Киев е виновен за всичко.

Микробиолог и специалист по инфекции става външен министър. Преди дамата е предлагана за шеф на здравеопазването, а и за образованието. Сега вече си е на мястото и ни очаква прогресивна външна политика.

Министърът на правосъдието никой не го е видял и чул, но щял да бори олигархията в съдебната система, без да я познава. Човек без книжка го пуснали във Формула 1.Успех на този войн на справедливостта.

Най-голямото просветление обаче дойде от точното място – патриарх Данийл, наричан за повече яснота Руски: "Премиерът е божий служител, отговаря за осъществяването на божията воля в обществото“, Честито на рабите Божии! Как да му викаме сега на Радев - "Ваше Високопреосвещенство или направо Светейши?, попита архимандрит Никанор в изумлението си от тази глупост. Очевидно е, че бюджетът трябва да се приеме с водосвет, а заседанията да се водят "в името на геополитическата благодат“.

А издънката на червената доносническа номенклатура – малкото Мразче, известен и като Слави Василев, щяло да определя кои журналисти да задават въпроси. Сигурно вече има и списък с удобни журналисти, полуудобни и врагове на народа.

Антон Кутев, друг червен пропагандист, пък каза, че това Народно събрание е било ваше, но вече е наше.

Ай сиктир бе, прогресисти!

Цялата работа започва да прилича на стария соцлозунг по текезесетата: "Колкото ти е по-голям прътът, повече сливи ще обрулиш.“ Прътът огромен, лозунгите грандиозни, а сливите пластмасови.

Стари кадри, стари зависимости, старо преклонение пред Москва и нови опити старото да бъде пробутано като "прогресивно“. Не правителство на прогреса, а съвсем пролетарско и боядисано в червено.