Румен Радев видя протест срещу властта си и внезапно пак откри Борисов и Пеевски. Това е универсално лекарство на новата власт. Юмрукът му изглежда все по-омекнал.

След протестите срещу президента Йотова и правителството Радев обяви, че зад тях стоял замисъл да се "възкреси сглобката“, да бъдат "изпрани“ Борисов и Пеевски и България да бъде вкарана във войната. Политическият комфорт очевидно приключва в мига, в който пред Министерския съвет някой извика "Оставка“. Дотогава народът е мъдър. После изведнъж става манипулиран.

Паралелно започнаха и полицейските акции. Пеевски нарече случващото се репресия. Радев го представи като начало на разплитане на корупционни схеми.

Едните арестуват, другите викат "репресия“. Радев предварително обяснява политическия смисъл, а опозицията предварително обяснява политическата поръчка. Досаден навик на демокрацията обаче е да се покажат доказателствата.

И всичко това се случва дни преди първия тур на президентските избори. Йотова продължава да води убедително, но Гюров е стопил част от дистанцията за първия тур.За евентуален балотаж данните засега са далеч по-благоприятни за Йотова.

Точно затова най-интересното през последните дни не е кой вече е "спечелил“, а как реагира властта, когато за първи път усети съпротива.

Протестът още не е масов. Преднината на Йотова още е сериозна, правителството още контролира изпълнителната власт, но въпреки това властовият тон  вече става все по-остър. Борисов, Пеевски,корупционни схеми, репресии, война, предатели - всички силни опорки са извадени на масата.

Радев години наред обясняваше на останалите как трябва да се чете общественото недоволство. Сега има възможност лично да упражни теорията. Защото протестът има една неприятна особеност - докато е срещу другите, е гласът на народа. Когато дойде пред твоя кабинет, много бързо започва да прилича на заговор.

И точно тогава започва истинският тест. Не дали можеш да управляваш, когато всички ти ръкопляскат, а дали можеш да останеш спокоен, когато някой най-после започне да те освирква.

И друго прави впечатление. Румен Радев има удивителен политически слух. Когато някъде се появят Борисов и Пеевски, ги чува от километри. Когато руски дронове се появят в Черно море, слухът внезапно отслабва.

Русия присъства в изреченията на Радев много внимателно – почти като далечен роднина, когото не искаме да обидим на семейната трапеза.

Радевата дипломация е с меки подметки – да не вдигаме шум, че Кремъл може да спи. Точно срещу това протестират част от хората по улиците. Не само срещу цените, назначенията или вътрешнополитическите скандали.

Формално България не излиза от подкрепата за Украйна. Политически обаче сигналът е пределно ясен - помощ – да, но само ако Русия не я боли прекалено много. Затова Кремъл е доволен от своя шут в София. И едва ли търси съюзници тук. Стигат й такива като Радев, които забавят, омекотяват, поставят условия и повтарят, че мирът е най-важен, без да добавят неудобния въпрос – мир, но при какви условия?

Радев не е казал нищо за неговия мир, какъв да е - агресорът да прекрати агресията или  жертвата да спре да се съпротивлява. Не уточнява, но всички знаем отговора. Затова по улиците ще има все повече хора.

Те все по-често ще питат защо български премиер толкова трудно произнася "Русия“, когато има риск за българската сигурност? Защо е много по-смел срещу вътрешните си политически врагове, отколкото срещу държава, водеща война на няколкостотин километра от България?

И докато не го направи убедително ще виждаме едно и също - пред Борисов и Пеевски с юмрук, а пред Кремъл със свалени гащи. А Москва няма нужда от повече.