След всеки български провал на футболния терен идва ред на шегаджиите. Сега чакаме световното първенство през 2026 година, на което за първи път ще играят 48 отбора. Ако ФИФА продължи да увеличава бройката, през 2030 година тя може да стигне 64, а след още четири години – 80. Така че шансовете ни се увеличават. А може и да дочакаме световни първенства без квалификации – само със записване.

Но какво толкова се е случило, та ревем с глас. Паднахме с 3:0 от очевидно по-добър отбор и преди това с 1:0 от не толкова добър. Още преди това се залъгахме с няколко мача, които обвиха главата на Младен Кръстаич с ореол на добър треньор. Може и да е добър, но какво от това. На едно фото двамата с Борислав Михайлов пеят, вероятно нещо сръбско. Сега под снимката вече има надпис – с тия двамата толкоз.

Георги Иванов-Гонзо става все по-интересен като директор на националните отбори. След тройката в Будапеща той ни посъветва да почакаме още две години и изброи имената на двама-трима, които ще станат футболисти от световна класа.

Добре, ще почакаме, но преди време Гонзо представи Кръстаич като нов селекционер с ясна задача – класиране на европейското първенство през 2024 година, защото ни е писнало да гледаме големи първенства, а нас ни няма. Тогава Гонзо сигурно не е знаел, че в нашето първенство се играе бавен футбол, разбрал го е след загубата от Унгария.

Може би това е пътят – млад отбор, който да го бият известно време и след две години започва той да бие. На това се надяват Гонзо, Кръстаич и Михайлов.  Ако и след две години пак го бият, означава, че тримата са отървали боя още след мача с Унгария.