Ако сте си мислили, че обратът на Белгия с 3:2 срещу Сенегал е просто щастлива случайност и спонтанно вдъхновение на Юри Тилеманс и Ромелу Лукаку, жестоко грешите. Погледнете по-голямата картина на този турнир. Тази известна 86-та минута се превърна в палач на африканския футбол, гилотина, която пада точно в момента, когато съдби се пречупват и се решава въпросът за преминаването сред безсмъртните. Това видяхме в някои от последните мачове на световното първенство.

Алжир разчупи леда и първи усети острието на това проклятие срещу Меси и отбора му. Момчетата от Северна Африка държаха всичко в свои ръце, бореха се като лъвове, държаха южноамериканския гигант на въжетата, а след това дойде онзи фатален финал. Часовникът показваше 86-ата минута, имаше загуба на фокус, защитната линия се пропука и Аржентина пое всичко. Това беше първото голямо предупреждение, но никой на Черния континент не го взе на сериозно. И тогава дойде 1 юли, сряда, денят, в който проклятието достигна своя връх.

Как Конго и Сенегал пострадаха за един ден

Вчерашният ден ще остане в историята като един от най-мрачните в историята на африканския футбол на световното първенство, защото само в рамките на няколко часа два отбора претърпяха идентични съдби.

Първо, ДР Конго изигра мач отвъд възможностите си срещу Англия. Те държаха "Гордия Албион“ под контрол, имаха резултат, който ги изстреля в небесата, а след това настъпи психическо затъмнение. Познайте коя минута? Отново проклетите 86! Защитата се пръсна като паяжина, англичаните, благодарение на ужасния Хари Кейн, грабнаха победата от нищото и оставиха конгоанците в сълзи на тревата.

Само няколко часа по-късно – огледална трагедия. Сенегал играе мача на живота си срещу Белгия, контролира ситуацията, води с 2:0, има място на осминафиналите в джоба си. И какво се случва? Повторение! Отново тази 86-та минута, Ромелу Лукаку отбелязва гол за 1:2, белгийската машина стартира, Тилеманс прави 2:2 няколко минути по-късно, а сенегалците не успяват да се възстановят от този шок дори в продълженията. Вода им е влязла в ушите, сълзи са им влезли в очите, а куфарите им са опаковани за Дакар.

И накрая, ето какво наистина не разбирам... Как е възможно най-физически доминиращите отбори в света, пълни със звезди, играещи в топ 5 лиги, редовно да извършват футболно самоубийство в последните пет минути на мача? Отговорът може би се крие в този неукротен манталитет. Африканският футбол е красив за гледане, пълен със страст, ритъм и брилянтни движения, но когато тактически изтънчените европейски и южноамерикански акули усетят миризма на кръв и паника в самия финал, няма милост.

Европейците показаха характер и и използваха най-слабото място на Африка – в защитната дисциплина, когато играта навлезе в "сумрак“.

Красен Бучков