Кемал Кълъчдароглу е един вид анти-Ердоган. Той почти не произнася разтърсващи речи. Той обаче може да отправя остри нападки - както наскоро след опустошителното земетресение в Турция с десетки хиляди жертви. Според него президентът Реджеп Тайип Ердоган и неговата "Партия на справедливостта и развитието“ (ПСР) носят голяма част от вината: Те са бездействали във всички области, както и тук. "Те наистина нямат представа как да управляват една държава. Ще го кажа съвсем откровено: Ако някой е основно отговорен за тези последици, това е Ердоган. Това е правителството, което в продължение на 20 години не е подготвило страната за земетресение“, каза лидерът на Народнорепубликанската партия (CHP). 

В крайна сметка именно той ще се изправи на изборите като единен кандидат на опозицията срещу дългогодишния турски президент. 

"Най-голямата ни цел е да донесем просперитет, мир и радост на Турция", заяви 74-годишният Кълъчдароглу пред ликуващи поддръжници в Анкара. Той обеща да ръководи страната "на базата на консултации и компромиси", ако спечели изборите срещу Ердоган. "Законът и справедливостта ще надделеят", добави той, цитиран от DPA. 

Само преди няколко дни дясната партия İYİ ("Добра партия“) напусна опозиционния алианс. Лидерът на партията Мерал Акшенер обяви, че İYİ не може да приеме Кълъчдароглу за кандидат и затова напуска алианса. От гледна точка на İYİ кметът на Истанбул Екрем Имамоглу или Мансур Яваш, кмет на столицата Анкара, биха били по-подходящи. И двамата политици, подобно на Кълъчдароглу, принадлежат към Народнорепубликанската партия и според социологическите проучвания биха имали много добри шансове да победят Ердоган. 

Опозиционните партии започнаха да си сътрудничат по-тясно, след като успяха да спечелят местните избори през 2019 г., поемайки контрола в големи градове, сред които Истанбул и Анкара.

Излизането на "Добра партия“ от т. нар. Шесторна маса е удар върху усилията на опозицията да създаде обединен фронт срещу Ердоган, коментира Волфганго Пиколи, съпрезидент на консултанската група Тенео.

"Точно както се случва през последните 20 години, опозицията се оказва най-големият актив на президента Тайип Ердоган“, коментира Пиколи, според когото след разногласията в опозиционния съюз Ердоган е в много по-добра позиция за изборите на 14 май.

Т. нар. Шесторна маса – както е известен в Турция опозиционният блок, е рядко срещана комбинация от социалдемократи и десни и ислямски консерватори. Опозиционният съюз обещава връщане към парламентарно управление, с което да се сложи край на президентската система, при която президентът Реджеп Тайип Ердоган се радва на широкообхватни правомощия от 2018 г. насам.

В продължение на 20 години Кълъчдароглу се занимава само с политика. През 2002 г. той влиза за първи път в парламента от социалдемократическата CHP. По това време обаче вече е в началото на 50-те си години и е политически късен разцвет. След като завършва икономика, той първо работи в администрацията. През 90-те години на миналия век е ръководител на Турската служба за социално осигуряване. 

Кълъчдароглу дълго време не е заемал политически постове. През 2009 г. се кандидатира за кмет на Истанбул, но губи от кандидата на ПСР. Това не накърнява популярността му в партията. Година по-късно той става неин председател, избран със 100 процента. И определя темата си: срещу корупцията и непотизма. Това и в момента е водеща тема на предизборната му кампания: "Заради корумпираното ръководство гражданите нямат дял в просперитета. Но аз обещах на моите граждани да се боря с корумпираните бизнесмени и корупцията". 

Той нямало да се постави в услуга на мръсните корпорации, заяви Кълъчдароглу. Според неговите изчисления корупцията вече е струвала на държавата около 20 млрд. евро. Пари, които иска да събере след смяната на правителството.

Много поддръжници на опозицията обвиняват Кълъчдароглу, че му липсва харизма. Той контрира, че на турците им е писнало от Ердоган и неговия стил на ръководство. Те критикуват и факта, че опонентът на държавния глава е начело на опозицията от почти 13 години и че под негово ръководство CHP все още не е успяла да спечели избори срещу Ердоган. Прокюрдската лява партия HDP, която все още не е издигнала свой кандидат за президент, симпатизира на неговата кандидатура.

Кълъчдароглу произхожда от източната анадолска провинция Тунджели (на кюрдски: Dêrsim) и принадлежи към религиозното малцинство алевити. Той е привърженик на членството на Турция в ЕС и застъпва националистически курс по въпроса за бежанците.     

В случай на изборна победа опозиционният алианс обяви, наред с другото, намерението си да превърне президентската система отново в парламентарна, да укрепи върховенството на закона и свободата на печата и да ограничи властта на президента. Освен най-голямата CHP и İYİ, алиансът включва и две отцепнически партии от ПСР на Ердоган: партията "Дева" на Али Бабаджан и партията "Гелечек", ръководена от бившия министър-председател Ахмет Давутоглу. 

Ислямско-консервативната ПСР на Ердоган участва в изборите в съюз с ултранационалистическата MHP и малката националистическа религиозна партия BBP. Голяма част от медиите са под контрола на правителството, а съдебната система се смята за политизирана. Парламентарните и президентските избори в Турция трябваше да се проведат редовно през юни. Ердоган обаче обяви още преди бедствието със земетресението преди няколко седмици, че иска да ги премести за 14 май.

Опозиционният блок обещава връщане към ортодоксалните парични политики и "автономна" централна банка, ако бъде избран. Понастоящем Ердоган има правомощията директно да назначава и уволнява управителя на централната банка и членовете на комитета по паричната политика. 

Отчасти затова инвеститорите приветстваха всяко развитие, което изглеждаше, че увеличава перспективите за победа на опозицията на изборите. Турският бенчмарк Borsa Istanbul 100 Index затвори в понеделник с ръст от 3,5% благодарение на новината, че опозиционните партии са преодолели различията, които доведоха групата до ръба на колапса миналата седмица. 

Парламентарните и президентските избори в Турция, които ще се проведат на 14 май, се смятат за решаващ момент за пазарите и чуждестранните инвеститори, които през последните години се отказват от нестабилните активи на Турция. От 2018 г. насам чуждестранните инвеститори продадоха турски акции и облигации за над 20 млрд. долара  тъй като Ердоган засили нетрадиционната си политика, настоявайки за по-ниски разходи по заемите, дори когато инфлацията се покачи.