close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Политика
Интервю
Лица
Институциите
Анализи
Бизнесът
Прогнози
Спорт
RSS
Водещи новини
Анализ: Дясното е предпочитано пред лявото. Повече експерти, по-малко политици
©
10:31 / 28.09.2021
87
Шест партии влизат в новия парламент. Коалицията ГЕРБ-СДС води убедително, следвана от БСП, а ИТН губят 1/4 от поддържниците си,  сочи анализ на Европейския институт за стратегии и анализи, базиран на проучване на "Маркет ЛИНКС"

Основните моменти в него:

- Нагласа за по-висока избирателна активност, над три четвърти /77%/ от изследваните лица заявяват готовност да гласуват

- ГЕРБ-СДС води с разлика от 8% пред втория БСП

- ИТН губи първата позиция и близо 1/4 от потенциалните си поддръжници

- ДБ запазва подкрепата си и дори увеличава резултата си с над 2%, спрямо предишните избори от месец юли

- ПП (новият проект на Кирил Петков и Асен Василев) черпи голяма част от ресурса на ИТН и на част от негласувалите на предишните избори и могат да вкарат над 20 депутати, ако задържат интереса към новата си политическа формация

- ДПС запазват традиционните си позиции, почти изравнени с тези на ПП

- ИБГНИ са под чертата и трябва да положат големи усилия, ако искат да присъстват и в следващия парламент, по-високата избирателна активност не би работила в тяхна полза

- Същите трудности и ограничителни условия важат и за Възраждане

Целият текст на Европейския институт за стратегии и анализи:

Основната въпросителна е дали заявената по-висока избирателна активност реално ще се случи, както и дали изборите две в едно няма да окажат допълнителна подкрепа на традиционните партии с постоянни избиратели и твърди ядра?

При цялата условност на едно моментно изследване на заявените нагласи за подкрепа на дадена политическа формация, представителното изследване на EISA сочи, че ако заявената подкрепа се трансформира в активен вот, то ГЕРБ биха имали между 62 и 70 народни представители, БСП между 40 и 44 народни представители, ИТН между 36 и 42 народни представители, ДБ между 32 и 38 народни представители, ПП и ДПС с почти изравнени гласове между 24 и 30 депутати за всяка една от формациите.

ГЛАВНИТЕ ПРОБЛЕМИ ПРЕД БЪЛГАРИЯ – ИКОНОМИКАТА И ВСИЧКО ОСТАНАЛО

Твърде интересни са получените оценки на общественото мнение по ключови въпроси, които могат да окажат сериозно влияние върху крайните нагласи за гласуване. Изследването, проведено от EISA, показва решително доминиране на икономическите проблеми в съзнанието на българина.

На въпрос: "Какви ще бъдат основните проблеми на България?“ близо 2/3 от анкетираните лица заявяват, че тези проблеми ще са "главно икономически" /38.6%/ и "главно свързани с поскъпването на живота“ /26%/. Едва 10 % от анкетираните посочват, че проблемите пред България ще бъдат "главно политически“.

Проблемите, свързани с COVID-19, които при предишни изследвания бяха доминиращи в съзнанието на над 40% на българите, сега са определени като основен проблем пред страната от едва 8.4% от хората. Дали това се дължи на вродения скептицизъм и недоверие на българина, на по-умерено провежданите мерки в сравнение с крайните рестрикции в други страни или на умората от преекспонирането на темата по медиите предстои да се изяснява.

В тази връзка заслужава да се отбележи, че едва една четвърт /24.6%/ от анкетираните лица посочват, че вече са ваксинирани с 2 дози, само 3.2% с 1 доза, но близо 40% заявяват "не съм се ваксинирал и не планирам да го правя“. Към тези отрицателни нагласи можем да прибавим още близо 22%, които заязяват "не съм ваксиниран и се колебая дали да го направя“. Отчетливо е видно, че преобладаващото мнозинство българи, над 60%, са с колебаещи се негативни или крайно отрицателни нагласи относно ваксинирането срещу COVID-19. С най-отрицателни нагласи са хората във възрастовата група 25-39 години, както и младежите на възраст 18-24 години. Най-висок е процентът на изцяло ваксинираните при възрастовата група от 60+.

Широко експлоатираната тема от някои политици и партии за съдебната система не вълнува съществено българина според данните от национално-представителното изследване. Едва 2.5% от анкетираните заявяват, че основните проблеми пред България са "свързани със съдебната система“. При все това всеки 8-и анкетиран /12.5%/ вижда като главни проблемите "свързани с корупцията“. Последните данни пораждат редица въпроси: дали съдебната система трябва да бъде единствено обект на критики, свързана със съмнения за корупция, дали всъщност корупцията като явление не е много по-широко и не обхваща преди всичко политиците и Изпълнителната власт.

При 2 предходни изследвания на EISA основните групи заподозрени в корупция от анкетираните бяха политиците, кметовете и общинарите и полицаите. Може да бъде поставен и въпросът дали също както при COVID-19 българинът не е развил висок праг на търпимост към корупцията до степен, че тя вече да не му прави такова впечатление.

Данните недвусмислено сочат, че която политическа сила иска да "сърфира“ върху темите съдебна система и корупция, трябва да търси нови и много по-убедителни аргументи ако иска да привлече вниманието на аудиторията. Очевидни са отегченето и умората по тези теми, като в същото време в съзнанието на българина решително доминират проблемите, свързани със състоянието на икономиката, поскъпването на живота, разходите по бюджета на домакинството и несигурността за бъдещето.

ДЯСНОТО Е ПРЕДПОЧИТАНО ПРЕД ЛЯВОТО, ХОРАТА ИСКАТ ПРАВИТЕЛСТВO OT ПРОФЕСИОНАЛИСТИ, А НЕ ОТ ПАРТИЙЦИ

Горните изводи, свързани с очакване за икономически проблеми намират израз и в нагласата на българите да подкрепят на 1-во място "експертно правителство от професионалисти, а не от партийци“ /23.7%/, като отговор на въпроса "Ако следващото НС успее да избере правителство, какво трябва да бъде то?“. На 2-ро място анкетираните посочват, че няма значение каво е правителството, "важното е да работи за страната“ /13.7%/.

При избор по оста "дясно-ляво“ по-голямата част от анкетираните предпочитат бъдещото правителство да бъде по-скоро дясно /11.3%/ или дясно-центристко /10.7%/, едва 4.6% предпочитат ляво правителство, още по-малко 4.2% ляво-центристко. Всеки 10-ти от анкетираните би подкрепил "широка коалиция за единение на България“. Българските граждани имат очакване за съставяне на редовно правителство от следващото НС, тъй като едва 6% заявяват "не вярвам да се състави правителство“.

53% ПОДКРЕПЯТ ПРИЕМАНЕТО НА ЗАКОНА ЗА БЮДЖЕТА

Отчетливото доминиране на икономическите въпроси и проблеми в съзнанието на българите се потвърждава и при отговорите на въпроса: "Ако зависеше от Вас, кой закон трябваше да гласува приоритетно Народното събрание, което приключи дейността си?“. Мнозинството от 53 % анкетирани българи категорично посочват, че това е "Законът за бюджета“. В този смисъл критикуваното 46-о НС все пак е отговорило на приоритетните очаквания на българските граждани и е приело най-важния според тях закон.

Усилията на бюджетната комисия в 46-ото НС и нейния председател Любомир Каримански, очевидно са и в основата на високото му одобрение, каквото имат само още 2-ма представители на ИТН, Мика Зайкова и Ива Митева. Икономическите проблеми и необходимостта от обществен дебат затова са и в основата на рейтинга на служебните министри Асен Василяв (на финансите) и Кирил Петков (на икономиката).

Освен че приемането на Закона за бюджета е подкрепено от мнозинството българи, /което още един път разкрива притесненията от задаващите се проблеми в икономиката/, това доминира до такава степен, че изтласква евентуалната подкрепа за други закони в пренебрежимо малки граници. Приемането на "Закон за разкриване за полицейския произвол“ получава подкрепата от 5.9%, "Закон за закриване на Специализирания съд и Специализираната прокуратура“ от 5.5%, евентуален "Закон на приемане на Еврото през 2023 г.“ от 3.7%, "Закон за задължителното ваксиниране срещу COVID-19“ би бил подкрепен едва от 2.8% от анкетираните, ако бъде предложен за гласуване в НС. Още по-малък е интереса на хората от приемането на "Закон, за това кого да охранява НСО“ – 1.5% .

Посочените данни показват съществено разминаване между темите и проблемите, обсъждани от политиците и извеждани от тях на челни позиции и нагласите, и очакванията на българския народ, свързани с решаването на съществени за обществото и хората проблеми, които са основа в икономическата сфера.

Във втората част от анализа на изследването EISA ще се спре на оценките за работата и степента на доверие към Служебното правителство, отделните министри, очакванията за развитие на България, избора на стратегически партньори и външно-политическите нагласи според оценките на българските граждани.

Изследването е национално представително, проведено е в периода 15.09.-20.09.2021 година и обхваща 1076 пълнолетни лица. Подготовката на извадката и работата на терен се осъществява от "Маркет ЛИНКС“ по поръчка на EISA, в рамките на пакет от изследвания, възложени от Европейската Лига за Икономическо Сътрудничество за България.
За реклама: 0887 45 24 24 и juliana@mg24.bg
За контакти: 0700 450 24 и office@mg24.bg
©2020 Медия груп 24 ООД. zaplovdiv.bg - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от zaplovdiv.bg, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни . Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в zaplovdiv.bg е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.
Сайтът е създаден от пловдивчани, за пловдивчани. 100% пловдивски продукт.