Години наред правителство след правителство отлагат изключително важни решения за пазара на електроенергия. Причината е, че те са непопулярни и изискват ангажимент, компетентност и лидерство. Изискват реформи, които да гарантират реална конкуренция между производителните на различните видове енергия, търговците и доставчиците ѝ до крайния потребител. Изискват и грижа за него, пише Владислава Пеева за Медиапул.

Допреди десетилетие държавните електроцентрали в повечето случаи продаваха своя ток непрозрачно, на неясно кои играчи и на спорни цени. Но след натиск на ЕС започна работа Българската независима енергийна борса и днес всички производители на ток – АЕЦ, ТЕЦ, слънчеви, вятърни паркове, топлофикации, продават своята продукция именно там. В същото време обаче Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) държи блокирани квоти ток за домакинствата. Те идват от АЕЦ "Козлодуй", държавната ТЕЦ "Марица Изток 2" и двете т.нар. американски централи "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица Изток 3". Цените им се определят от енергийния регулатор, заедно с тези на мрежовите услуги.

Така от години с наближаването на 1 юли, когато се решава новата тарифа на тока, драмите са две. Колко искат производителите, мрежовите оператори и снабдителите? И колко ще ги ореже регулаторът, за да не поскъпва токът повече от 5, най-много 10 процента в различните години.

Като се имат предвид ниските цени на електроенергията у нас в срявнение с европейските, това обикновено означава няколко стотинки за киловатчас.

В момента сметката за месечно потребление от 200 кВтч е под 50 лв. При средна месечна заплата от 1500 лв. това е малко над 3% от общия ѝ размер.

Ясно е, не всички имат такива доходи, особено мнозинството от пенсионерите.

И точно затова Европейската комисия от години настоява България да приеме критерии за енергийно бедни потребители, за да може на тях да се оказва адекватна помощ да си покриват сметките за ток и отопление.

В момента бюджетът дава еднократно под 550 лв. на социални слаби семейства за отопление през зимата, нищо че с тези пари не може да се плати и половин тон въглища. А ако грееш 60 квадрата жилище с централно парно, това не стига и за сметка и половина. За ток никой не получава и стотинка.

Неведнъж правителствата са плащали на Световната банка и други институции да изготвят експертиза и препоръки за решаване на проблема. И всички са били на мнение, че трябва да се разшири обхватът на енергийните помощи, а техният размер да се увеличи.

След години мотаене най-сетне последното правителство определи критерии за енергийно бедни, чийто обхват и финансиране да стане ясен до началото на тази есен. Все още обаче социалното и енергийното министерство спорят кое от тях да реши кой да влезе в различните групи подпомагани и какви пари да получи.

Когато тези хора бъдат ясно определени и защитени, за всички останали със заплати над 1500 лв. не би трябвало да е чак такава драма, ако сметката за ток се увеличи с 5 или 10 лв. месечно. Но в същото време пазарът ще си дойде на мястото и живеещите в планините ще забравят какво е да остават без електрозахранване при всяка сериозна буря.

Все пак миналата година потребителите понесохме инфлация от 16 процента. Въпреки налетите над 5 млрд. лв. в бизнеса като компенсации за поскъпналите цени на електроенергията на борсата.

На 21 март парламентът задължи бюджетът да налее 1 млрд. лв. във Фонда "Сигурност на електроенергийната система" с аргумента, че в него няма пари за компенсации при освобождаването на цените на тока и за бита от 1 юли 2024 г. Вносител на решението е депутатът от ГЕРБ и шеф на енергийната комисия Делян Добрев. Той обяви, че ако не се осигурят тази пари, електроенергията ще поскъпне с 3 стотинки на киловатчас и това ще доведе до повишаване на цените на стоките, инфлация и отлагане на еврозоната.

Страшно, а!?

Всъщност не толкова. За гореспоменатото потребление от 200 кВтч това са 6 лв. Та повече струва четвърт килограм кашкавал.

Но политиците – независимо от цвета им, смятат, че ако не обещаят, че България ще има най-евтиния ток в ЕК и ще е "нетен износител на електроенергия" за целия регион, ще загубят електората си.

И докато на повръхността битката е срещу поскъпването на тока с две или три стотинки за хората, които няма да усетят особено подобно повишение, държавата всющност се въздържа да подпомогне наистина нуждаещите се. Това е в ярък контраст с политиката на държавната енергетика, която против всяка пазарна логика и под партийно-политически диктат на парламента налива милиарди в различни  проекти. Бюджетът неуморно помпа финансово държавната ТЕЦ, която, ако трябваше да работи на който и да било нормален европейски пазар, отдавна щеше да е затворила. Отделен е въпросът със замърсяването на въглищните централи. С любезното съдействие на държавната администрация и съдилища, някои от тях работят дори в нарушение на европейските еконорми.

Дежурното оправдание е, че в противен случай (тоест да спазват правилата или да затворят), хиляди хора ще останат без работа. Но точно затова Европейската комисия предоставя на България безвъзмездни милиарди евро за трансформацията на въглищните региони и откриването на нови производства и преквалификация на енергетици и миньори.

Вместо още преди години да предприеме конкретен и коректен спрямо засегнатите план за трансформация, ГЕРБ лъжеше хората в комплекса "Марица Изток", че ще работят десетилетия наред и нищо няма да се промени.

Ето защо не е случайно, че ГЕРБ и други партии, свикнали да разхищават пари на държавата и да манипулират заетите във въглищната енергетика, с лекота могат да използват тези хора за свои политически цели, както стана с организираните миналата година протести и блокади срещу реформите на кабинета "Денков".

Това поведение е в челен сблъсък с глобалните тенденции, особено в Европа, която е поела по пътя на сбогуване с въглищата и срещу това предлага пари за екологични бизнеси и висококвалифицирани кадри. 

За да ги получим обаче, измежду другите условия, цените на тока за бита трбява да бъдат освободени, като държавата се погрижи само и единствено за енергийно уязвимите. Срокът за това е 1 януари 2026 г.

Скоро, а!?

Само че мнозинството от българските политици отново отказват да видят по-далеч от задаващите се избори, които смятат, че ще спечелят с евтиния ток.

ГЕРБ, ДПС и дори опозиционните партии в парламента задължиха бюджета да плаща, за да могат абсолютно всички, дори домакинствата със солидни доходи, да имат ниски цени на тока.

БСП дори смята да предложи освобождаването на електроенергийните цени да се отложи с година. И нищо чудно в очертаващата се поредна предизборна обстановка точно това да стане.

На тези с ниските заплати и пенсии все така няма да им стигат парите за ток и отопление. А хората с прилични и повече от добри доходи може и да не забележат, че ще спестяват 5-10 или повече лева, ако се топлят на ток.

В крайна сметка, под популисткия лозунг "евтин ток" ще продължат кражбите и мошеничеството на държавата, каквото всъщност е изливането на милиарди в енергийни проекти без категорични икономически обосновки и поддържането на неефективни електроцентрали в полза на определени бизнес интереси.