"Националният празник събира, изразява манталитета на един народ, достойнството му, духовното му извисяване. Националният празник трябва да обединява един народ, една нация, а не да ги разединява. Това е повод за обединяване на емоциите на един народ", каза пред БНР проф. Кирил Топалов, писател, драматург, литературен историк, преводач и дипломат.

След Освобождението, в еуфорията от създаването на българската независима държава е било естествено да се възприеме тази дата, отбеляза проф. Топалов. Той разположи Руско-турската освободителна война в контекста на поредицата войни между Руската и Османската империи през XIX век. По думите му нонсенс е една империя да бъде освободител.

"Империите завладяват. Една империя, спре ли да завладява, тя загива. Те са винаги на ход, те са винаги напред, винаги трябва да завладяват, да "изяждат" по-малките риби, да установяват влияние в определени райони. Това е нормално и ние не можем за това да упрекваме една варварска сила, че е тръгнала към друга, за да ѝ вземе нещо от двора. Трябва трезво и рационално да разсъждаваме за тези неща."

След 9 септември 3 март е бил обявен за "остатък от буржоазната празнична система на капиталистическа кампания", припомни той.

"От нас е много методично и последователно скриван историческият факт, че ходът на войната е обърнат не от могъщата руска армия, а от шепата опълченци и украинските части, които са се били заедно с тях. Опълченците обръщат хода на войната, защото оттатък Черно море той вече е обърнат - турската армия вече  гони руската обратно нагоре", подчерта проф. Кирил Топалов.

"Ако беше минал Сюлейман пеша през този проход, да се съедини с други турски армии в Северна България, абсолютно различен щеше да бъде ходът на войната - руската армия щеше да бъде обратно изтласкана по своя път."

Ако ние решим да бъдем народ, общество, държава с достойнство, бихме могли да погледнем кои са онези дати, около които можем да се обединим, а не да се разделяме, коментира проф. Топалов.

Според него имаме няколко дати, от които можем да изберем – 24 май, 6 септември, 22 септември, датата на избухване на Априлското въстание – 20 април.

"Ако ние се обединим като общество и бъде възприета една от тези дати за национален празник, нашето общество ще бъде по-обединено, по-целенасочено и с по-малко омраза помежду ни", смята проф. Топалов.