Кога приключва една война? На пръв поглед изключително изненадващ отговор на този въпрос дава политологът Хайн Гоумънс в обширно интервю за германския седмичник "Ди Цайт". Гоумънс е преподавател в университета в Рочестър и автор на книгата "Война и наказание".

Според Гоумънс решаващи за края на войната са три неща: информация, вътрешна политика и доверие.

Информацията за противника е ключова за приключване на конфликта

В какъв смисъл информация? Гоумънс казва, че всяка война започва с определени очаквания на двете страни. Те не са сигурни колко силен е противникът и се надяват бързо да постигнат своите цели. Когато в хода на бойните действия всяка от двете страни установи фактическата сила на противника и когато преценките на двете страни съвпаднат, тогава те прекратяват войната, за да избегнат повече ненужни жертви и разноски.

Политологът припомня, че повечето войни приключват бързо и не завършват с капитулация на една от воюващите страни. Нашето усещане, че една война може да трае много дълго и трябва да завърши непременно с капитулация, се е формирало главно от Първата и Втората световни войни. А когато войните продължат дълго и стават все по-кръвопролитни, за това обикновено има вътрешнополитически причини, казва Гоумънс. Те са вторият решаващ фактор.

Загубилите владетели обикновено слизат от власт

Властниците излишно удължават една вече изгубена война, защото собствената им съдба виси на косъм. Често пъти те се надяват на някакво чудо. Гоумънс припомня, че още през ноември 1914 година Придворният съвет на германския кайзер е бил наясно, че войната не може да се спечели, но Германия продължила да воюва - с цената на милиони убити. Защо? Ами защото кайзерът се страхува от революция, тъй като знае, че ще трябва да слезе от трона, ако социалистите вземат властта. Тоест, вътрешнополитическата ситуация, а не положението на фронта, предопределят решението му.

Американският политолог прави тук едно много важно уточнение: при взимането на такова решение всичко зависи от това дали то се взима в условията на демокрация или на автокрация. Защото когато една държава изгуби катастрофално една война, тогава властниците си отиват - независимо дали става дума за демокрация или за диктатура. А когато спечели - властниците обикновено остават на власт. След военна катастрофа една демократична държава си избира нова власт, а дотогавашните управленци, след като са подписали примирието, за да предотвратят ненужни жертви, могат да се оттеглят и да си пишат мемоарите.

По-сложно е положението, когато една диктатура губи война, обяснява Гоумънс. Ако диктаторът все още има подкрепата на силите за сигурност, той може да подпише примирие, да запуши устатата на своите критици и да остане на власт. Точно това направи Саддам след военното поражение, като подложи на избиване кюрдите на север и шиитите на юг.

Но ако диктаторът се опасява, че военното поражение ще му струва главата, тогава той е готов да поеме нечувани рискове и да тръгне на безотговорни авантюри. Така през 1917 година Германия започва своята операция с подводници срещу Великобритания, макар добре да знае, че това ще принуди САЩ да влязат във войната. Просто кайзерът се надява да пречупи британците преди намесата на САЩ, да спечели в Европа и да предотврати революцията. Тогава в Берлин използват един многозначителен израз: "Игра вабанк".

Докато Путин е на власт, едва ли ще има мир



Така американският политолог стига до последния фактор, от който зависи прекратяването на една война: доверието. За да се сключи примирие, а после и мир, двете страни трябва поне минимално да си вярват. Защото в противен случай кой гарантира, че победителят няма съвсем скоро да поиска още? Или пък, че победеният ще изпълнява добросъвестно поетите задължения? "В момента проблемът се състои в това, че вече никой не вярва на Путин. Никой не вярва, че той ще се придържа към международни споразумения, след като толкова пъти ги е нарушавал. Помислете само колко пъти е гарантирал териториалната неприкосновеност на Украйна. Три пъти", казва американският политолог в интервюто пред "Ди Цайт".

И логично уточнява, че докато Путин е на власт, едва ли ще има мир. Навярно мир може да се сключи единствено с наследник на Путин, стига украинците да му имат поне малко доверие. Наследник, който ще трябва да се откаже от Крим и да признае, че Путин е виновен за тази война. В момента и в Москва, и в Киев лобитата на онези, които искат продължаване на войната, са особено силни. Войнолюбците могат да ликвидират Путин, ако той случайно тръгне на мирни преговори, но и Зеленски не е в безопасност, ако реши да преговаря точно сега, когато Украйна жъне победи, смята още политологът.

Дали при това положение Путин е готов да играе "вабанк"? Хайн Гоумънс смята, че руският вожд може да има поне един ядрен сценарий в главата си: да взриви тактическа атомна бомба някъде встрани от фронта, за да подплаши европейците, които да принудят Зеленски към преговори и отстъпки. Затова според него Западът трябва съвсем ясно да излъчи един сигнал: Не ни е страх, няма да се изплашим и от атомна бомба!