Пълно мъртвило е – двайсетина дни преди изборите.

Сякаш всичко е ясно, сякаш всички са убедени, че нищо не може да се промени, не може да има изненади, няма кой да ги предизвика, а няма и защо, пише в поредния си анализ Кеворк Кеворкян.

Народът окончателно обърна гръб на Политиката - той я презира, смята я с основание за нещо скверно.

И е прав.

Ако направят референдум, коя е думата, която го отвращава най-много, със сигурност това ще бъде "Промяна“.

И не само, защото напоследък кирчовци най-кресливо унизиха тази клета дума.

От 33 години злоупотребяват с нея по-всевъзможни начини, докато накрая я оставиха без всякакво достойнство.

Няма да сбъркат, ако забранят употребата й, дори да я извадят от речника – няма такава дума, забравете я.

Така поне ще забравите и самоуниженията, на които сте се подлагали.

Само си припомнете, на колко измамници сте се доверявали – хитроумни или недодялани.

Все в името на някаква "промяна“, дори да е микроскопична – все е нещо. Не сте искали големи трусове – само мъничко да се раздвижи Блатото, нищо повече.

Защото тук големите трусове винаги водят към големите измами.

И, за да ви доунижат – още и още – мамят ви примитивно и предизвикателно.

И сега този цирк приключва, сякаш.

Политическите шмекери са наясно, че вече няма какво да ви предложат. Изобщо не съществува език, не са оцелели дори отделни думи, с които да привлекат вниманието ви.

Минаха времената, в които думите плющяха като знамена.

Вече почти всички знамена са парцаливи – за знаменосците да не говорим.

Заради всичко това, политическото "говорене“ остана без публика.

Винаги са се държали непочтително с вас – като с някаква бездушна рая. Заради това и ги зарязахте, оглушахте за брътвежите им.

Те не знаят, че дори жестомимичните преводачи са ви по-интересни.

И сега – какво следва?

Мъртвило – благословено да е, защото ще чуете далеч по-малко лъжи и измислици – които всъщност са най-дивата форма за купуване на гласове, но никой не я санкционира.

Пустословните напъни вече нямат никаква тежест, "простолюдието“ изобщо не ги отчита.

Обикновените хора приключиха с тях.

През последните трийсетина животът им изтече несмислено – в една или друга степен – и заради предоверяване в подобни брътвежи.

Днес няколко трудолюбиви, честни и препатили поколения вече нямат никакъв контрол върху собствения си живот, той се оттича от тях под кикотенето на политически мерзавци и гамени.

Политическата Секта ще се "разпраши“ на отделни образувания, не толкова политически, а по-скоро по бизнес нагласи.

Това вече се наблюдава и в момента – ще се крепят взаимно, както се крепят подпийнали хашлаци, които се надяват да не бъдат забелязани от минувачите.

Свърши времето на лъже-месиите, никой вече и не ги очаква, а те и изначално не отговарят на манталитета на нашенеца – той сякаш ги приема радушно, колкото за да ги обругае след краткото си заплесване. Питайте Симеон дали е вярно.

Има и друго. Не е приятно и лесно да се каже, но трябва да допуснем, че и Народът някак се износва, отделя се сякаш от себе си, от изначалните си ценности, сякаш някой божествен Хакер разбърква кодовете му.

Може дори да изтрие от паметта му паролата, с която "влиза“ в себе си и по този начин да му попречи и да бъде себе си.

Впрочем, не е нужен и никакъв Хакер – униженията на скотския животец ще свършат същата работа.

В онова мъгляво нещо, което тук минава за "политика“, ще наблюдаваме един Колективен цунг-цванг.

Партиите ще си останат вкопчени една в друга, вкопани в плитки гробове – нека доставим на читателите поне една ведра картина.

Ако са оковани с една обща верига, също няма да е лошо – но нека не бъдем толкова претенциозни.

И собствените им потни прегръдки не са малко наказание.

Пасторал.

Докъде може да доведе това?

Може би до някакво смирение, макар че е малко вероятно.

Но поне няма да ръфат месата си.

Във всеки случай, дължат една кротост и безпомощност на Народа.

И да си седят прегърнати/оковани.

Дали тази гледка ще ни обедини някак?

Засега само се делим.