Много трактори, много нещо. Нямаше толкова по комунистическо време. Имаше Съветски съюз, но толкова много трактори нямаше. Тракторите в ония години бяха съветски. И поетите ги възпяваха. Спомням си едно стихотворение на академик Людмил Стоянов, в което той възпява вожда Сталин, който е едновременно "компас и кормило, и пътеводна звезда". И тази съветска мутра поетът открива в "слънчева Тракия" пред "тракторно ято с марка съветска". И естествено народът ни песни пее за Сталин "от Дунав до Странджа, от Искър до Черно море", пише евродепутатът Александър Йорданов.

Сега очаквам да се намери поет путинофил, който да възпее днешното "тракторно ято". То обаче е с американски трактори и този факт ще му създаде известни творчески затруднения. Но след като се сетих за поетите бе логично да върна в съзнанието си поезията, а и публицистиката на Христо Ботев. Той е гениален поет, революционер и родолюбец. Затова и е ненавиждал винаги наглата имперска Русия. Знаем, че и Васил Левски ни е съветвал да си нямаме взимане даване с нея. А Георги С. Раковски многократно я проклетисва. А щом така са мислили тези наши национални герои няма какво ние днес да му мислим. Или сме с тях или сме против тях. Или сме родолюбци или сме национални предатели като русофилите. Ботев, Левски и Раковски не са били русофили. Факт.

Още от училищната скамейка знаем също така, че Христо Ботев недолюбва съвременните нему "зърнари". Нарича ги "чорбаджии изедници".

Спор няма, че и днешните зърнари са чорбаджии. Мнозина описват техните чорбаджийски мурафети: от големите пари до мощните коли и лесните жени, яхтите, ривиерите, офшорките.

Но бързам да се разгранича от Ботев по този въпрос. Не мисля, че чорбаджийството само по себе си е нещо лошо. Благодарение на родолюбиви български чорбаджии е започнало нашето духовно възраждане като народ. Те са давали парите за градежа на църкви, манастири, училища. Пак те са финансирали образованието на будни младежи в странство. И дори браилските хъшове около тях са се навъртали. Защото не се живее само с една боб чорба в механата на Странджата. Пак нашите чорбаджии са подпомагали, кога доброволно, кога и с "дипломатично" сплашване, освободителното дело. С техни пари е купувано оръжието за априлските въстаници, за Ботевите четници. Те са и строители на нова България в края на XIX и началото на ХХ век.

Накратко казано, не съм комунист, за да ги мразя. Не съм комунист, за да ги наричам "кулаци". Искам в България да има чорбаджии. Трябва да има чорбаджии. Няма демокрация без богати хора. Няма капитализъм без капиталисти. И е време да схванем, че след като сритахме отвратителния социализъм, който ни бе натресен от умрялата държава СССР, вече живеем в капиталистическо демократично общество. Такова общество е Европейският съюз. Това е нормалният свят.

Но къде тогава е днешният български проблем с т.нар. зърнари. Той е в това, че тези наши чорбаджии, които днес вдигат бунт, са русофили и са като лами ненаситни. Те са зинали за много държавни и европейски субсидии, но душите им са путинясали. Един от тях не съм чул да осъди престъпната руска агресия срещу Украйна. А именно тази агресия, тази руска война, е причина и за днешните техни проблеми. Но те не осъждат негодниците в Кремъл, а се тракторят срещу българското правителство и парламент. Не протестират пред руското посолство, а пред Министерския съвет. Дали крият данъци, дали си хвърлят парите за неземни луксове, не знам. Личи им, че искат да властват, да командерят, да става тяхното. Но искам да ги попитам: колко от тях предоставиха поне 1 лев на българите в Украйна, които воюват срещу руските агресори? Или не са патриоти и затова нищо не са дали. И как така се оказа, че тия народни изедници, както би рекъл поетът, са все от комунистически и ДС фамилии. Лика прилика са си нашите зърнари с мераклията за кмет на София Васил Терзиев, издигнат от ПП-ДБ.

Но тогава какво излиза? Излиза, че родителите, бабите и дядовците на много от днешните ни чорбаджии са се борили против.... чорбаджиите и чорбаджилъка! Но са го правили не за да градят безумието, което наричаха комунизъм, а за да станат именно техните наследници чорбаджии. И те станаха. У нас комунистите и ченгетата станаха чорбаджии. Това е нашият принос към световното чорбаджийско движение и развитие. А тракторите извън полето са само атракция, шоу, цирк за народа. Аз не познавам днешен български чорбаджия, който да не е от комунистическо и ДС потекло.

Такива са и другарите зърнари. Те са си надвили на масрафа. И не ги търсете днес и утре в кабините на тракторите и комбайните. Там ще бъдат измамените от тях, ратаите им. Днешният чорбаджийски протест в България има за цел да помогне на нашия вековен враг Русия. Да помогне на тази Русия, за която още Христо Ботев е предупреждавал, че не ни мисли доброто. Това е Русия, която подпали Втората световна война, а в наши дни е на път да подпали и Третата. А това ме кара да мисля, че нашите зърнари не са с всичкия си.

Като евродепутат ще напомя, че ЕС е въвел санкции за организации и фирми, които под една или друга форма помагат на руските агресори и подкрепят политиката на кремълския режим. Възможно е да се стигне и дотам, че продукцията на нашите зърнари да не може да се търгува на европейския пазар. Защото подкрепят Русия.

Категоричен съм: протестът на днешните български чорбаджии зърнари, независимо как по медиите го обяснявят, е опит за русофилски държавен преврат. И в този смисъл е терористична акция срещу нашата европейска държава. Но пък точно затова не трябва да забравяме своята история. А тя ни говори, че след гибелта на Ботев на власт идва неговият другар Стефан Стамболов. И следва як български шут по задника на русофилството у нас.