Необходим е спешен демонтаж, преместване и реставрация на Паметника на Съветската армия в София. Това е установила областната управа в столицата, която изследва състоянието на монумента, Експертното становище показва неотложност от спешна реставрация, като за целта е необходим демонтаж и преместване.

В София са на път да открият елегентен начин за раздяла с МОЧА. Думата на експертите на две не бива да става, опасно е за здравето ни, казват те. А и тази социалистическа грозотия няма да липсва много на софиянци, освен на Мая Манолова, Коцето Копейкин и сбирщината около тях.

Не така стои въпросът с гордия Альоша. Той е непоклатим, победният му поглед обхваща града и сякаш бащински бди над него. Гледката е великолепна за един съветски войн, покорил Пловдив. И изобщо не му пука, че някои искали да го бутат.

За разлика от МОЧА, около Альоша не е имало среднощни битки, пукнати глави и идеологически клетви. Най-много да го напръскат с червен спрей, но бързо му оправят фасона. Затова е предпочитано място за русофилски сборища – спокойно е, никакви власти не пречат на никого да вее всякакви байряци, легално си върви емисията на "Гаварит Москва“. Особено на 3 март, когато трябва да почетем други руски воини, а не червеноармееца Альоша, и на 9 май.

По време на предизборната кампания кандидат-кметовете бяха питани за Альоша. Двамата, които се класираха за балотажа, се огъваха като върбови пръчки, умрели от страх да не загубят избиратели. Костадин Димитров  каза тогава, че няма да допусне референдум, който да раздели пловдивчани. И все пак той прояви нежна смелост – иконите на историята ни не могат да бъдат по-ниско от Альоша.

Е, изборите свършиха, какво ще правим сега с иконите и окупатора? Вероятно нищо.

Земеделците на областния управител Илия Зюмбилев му поискаха оставката, че нищо не прави за бутането на Альоша, а после направо се извиниха – не било вярно.

Ако е наивно и глупаво да питаме властите – областни и градски, имат ли смелост да се борят с окупатора, да питаме по друг начин. Нямате ли експерти, които да видят пукнатини по могъщото тяло на Альоша? Не е ли опасно за тийнейджърите, отишли там да консумират първата си целувка, да им падне шмайзер/шпагин на главата?

Огледът няма ли да покаже неотложност от спешна реставрация, която налага демонтаж и преместване на паметника?

За смелост да не говорим, но нямате ли в главата идея за вежливо сбогуване с Альоша – София дава пример. Реставрация и преместване на окупатора на подходящо място ще покаже и уважение към онези, които по свои причини все още му се кланят.

По-горе главата  и стига сте усуквали с приказки какво искали пловдивчани, нали не искате референдум. Тогава е важно вие какво искате, нали вас избрахме.