Не твърдя, че се е случило нещо особено опасно на Богоявление в Пловдив. Особеното е измъкването на кризисните щабове, които заявиха, че са били взети всички мерки около литийното шествие и хвърлянето на кръста. Такива мерки можеха да бъдат взети и за други масови прояви, за които имаше заявки, но отпаднаха след санкциите на същите кризисни щабове. И логично отпаднаха. Ще последват обвинения в двоен стандарт. Можеха ли да правят бързи антигенни тестове на желаещите да посетят коледните базари, както на скачащите за кръста вчера? Смешно ли е? Вероятно е смешно и никой не си го помисли.

Не пожелаха да счупят хатъра на владиката Николай, тъй като неговият хатър излиза извън компетенциите на кризисните щабове и това е очевидно. По-шумно организирахме литийното шествие и хвърлихме кръста, по-тихо и скромно отбелязахме рождението на Ботев. Въпрос на манталитет и разбиране.

Особеното е и изказването на кмета Здравко Димитров по темата. Уважавам и се отнасям с респект към неговите религиозни чувства, но оправданието му за случилото на Богоявление е странно. На този ден небето се отваряло и всеки може да си пожелае нещо, каза кметът. Не споря дали това е така, сигурно е така, а и владиката ще го потвърди.

Но небето се отвори още през март миналата година и това го знаят всички. Оттогава са молитвите и пожеланията за здраве и скорошно изгонване на чумата. Оттогава са и оперативните и кризисни щабове, които да ни проводят през бедствието. И тези щабове трябваше да кажат дали вчерашното отваряне на небето си заслужава да рискуваме десетмесечни усилия. Те замълчаха и така всъщност казаха: Да, заслужава си.

Дано небето не се отвори специално за тях.