Искат да изселят Ботев от "Колежа“, тъй като руската тайфа, която го управлява, тотално е объркала сметките.

Тези "счетоводители“, от които скоро няма да има и помен, да знаят, че Коматево не е дом. Не защото нямаше мачове там. Имаше. Не защото няма терени и някакви трибуни. Има. Но дом не е мястото, където можеш само да се подслониш. Дом е мястото, където можеш да викаш, да пееш, да се разтресеш от надежда.

"Колежа“ е дом. И когато изпратиш отбора си обратно в Коматево, всъщност го изпращаш на майната си.  Назад във времето, назад в амбициите, назад в онова усещане, че Пловдив заслужава нещо повече от "да мине номера“.

Сега клубът е на колене. Посещаемостта е паднала по-ниско от самочувствието на местната власт. Половин милион дълг към Общината. Над половин милион причини да се чудиш дали не е по-добре да започнеш новия сезон в селското първенство.

Идеята е проста - ако не можем да напълним "Колежа", поне да не плащаме за празнотата му. Но това е капитулация с формуляр. "Колежа" не е просто разход – той е сцена. Амфитеатър за емоции, а не за живуркане на бакали. Да го оставиш да пустее, защото нямаш публика, е като да затвориш библиотеката, защото никой не чете.

Коматево побира колкото една квартална сватба. Там няма тътен, няма въздух, няма гърло, което да се дере и ехото да отвърне. Там си гост на собствения си отбор. И когато Ботев играе там, духът му носи фланелка с два номера по-малка.

Но колко дълго ще издържи "Колежа" без публика? Питат бездарниците, които го изпразниха. Ами напълнете го. Стадионите също умират, когато няма кой да ги населява. Като храм без вярващи. Като сцена без актьори. Като Пловдив без публика за дерби – срамежлива сянка на славата си.

А Общината? Тя си чака парите. Без драма, без патос, без химн. А клубът брои всяка монета, докато публиката брои спомените. И се получава това, което винаги се получава у нас – когато не можем да си позволим нещо хубаво, го обявяваме за излишно.

Коматево може да е база. Но "Колежа“ е памет. И когато я изоставиш, не просто сменяш стадион – сменяш цялата идея защо съществува този клуб.

И за да не умре тази идея, изпратете по живо по здраво некадърните счетоводители обратно в Русия. Те обясняваха, че това не е емоция, това е търговски обект. Футболът им се оказа проект, публиката - разход, а любовта – несъгласувана инвестиция.

Затова ги пратете на майната им! А не Ботев.