Навършват 5 години от подписването от Вселенския патриарх Вартоломей на т.нар. томос /декрет/, който признава независимостта на православната църква на Украйна. С този документ се формализира независимостта ѝ от Руската православна църква, към която тя е обвързана от 1686 г. Стъпката обтяга отношенията с Руската църква, която прекъсва общението си с Вселенската патриаршия.

Преди 2 седмици в края на 2023 г. за първи път официално Украйна отбеляза Рождество Христово на 25 декември по Юлианския календар.

Според журналиста Горан Благоев, който добре познава църковните процеси,Българската православна църква не е осъзнала своя дълг към църквите, които търсеха автокефалия, като тези в Северна Македония и Украйна.

"БПЦ не е осъзнала своя дълг, няма и да го осъзнае, както се вижда, да помага, да протяга ръка на църкви, които са в нужда и които са в каноничното си право да бъдат независими", посочва Благоев пред БНР.

Според него вселенският патриарх не е направил нищо противоканонично, давайки автокефалия на Украинската православна църква. По думите му проблемът е българската църква. Защо 5 години не направи нищо, за да установи контакти с Украинската православна църква, пита журналистът.

"Нашата църква продължава да се държи за Украинската православна църква към Московската патриаршия, което от една страна продължава да я изолира от единството на православния свят, от друга страна – грубо влиза в противоречие с националните ни интереси".

Благоев посочва, че в църквата в Украйна все още има паство с български произход. Това означава, че признавайки независима Украинска църква, Българската патриаршия можеше да намери мост към бесарабските българи.

"БПЦ изпада не в безтегловност, а в тотална руска зависимост, защото неотиването ни на Всеправославния събор на о. Крит през 2016 г. беше под руски диктат и за съжаление, ние първи поведохме четата на руско зависимите църкви, които бойкотираха събора. Точно този бойкот на събора, свикан от Вселенския патриарх, ни изяде главата за автокефалията на Македонската православна църква", коментира Горан Благоев. Той припомня, че македонците признават за църква-майка Българската патриаршия.

"Оттук насетне Българската църква ако имаше авторитет, ако имаше позиция пред Вселенския патриарх, според мен много добре можеше да си изиграе картите и да се стигне до там Българската църква да бъде локомотивът на признаването на македонската автокефалия. /…/ По време на тези преговори, които плахо започнаха и бързо свършиха, Българската църква не можа да отстои своята позиция", обяснява журналистът, като уточнява, че сега имаме полупризната Македонска църква от Сръбската патриаршия като нейна църква-дъщеря и това не е в интерес на България.

.