Опитах се да обясня на мой приятел пенсионер какво е ейджизъм и има ли той почва у нас. Казах му, че с песни, танци и писане на есета може да е по-щастлив  и да има по-добър социален живот. И след три-четири месеца неуморен труд на творческото поле може да се яви на фестивал, където да покаже какво е научил и дует "Шик“ ще му пее на ушенце.

Офертата изглежда примамлива, но ейджизмът беше пратен на майната си с категоричния довод, че с повече пари човекът имал идея за доста добър социален живот. Че и сега пишел стихове, но ги четял на котката си и не смята да разширява слушателската си аудитория, камо ли на фестивал.

В моята анкета "Що е ейджизъм?“ няма верен отговор. Но в проекта "60+“, включен в Културния календар на Пловдив, е записано, че "има за цел да се създаде  местен модел за преодоляване на ейджизъма чрез подобряване на достъпа и възможностите за участие в културния живот на Пловдив и творческа реализация на хора на възраст над 60 години, включително хора с увреждания от град Пловдив, основан на база на партньорство между местната власт, неправителствените организации, културните институции и обществеността“.

Проектът е вече в своето трето издание – започна от пенсионерския клуб в "Тракия“. Финалът е фестивал с участието на дует "Шик“.

Става дума за възрастова дискриминация – това е ейджизъм. Лесно е да се каже, че идеята на Националното сдружение за единство и партньорство, което реализира този проект, изглежда похвална. Още по-лесно и да се твърди, че това е художествена самодейност в познатата соцтрадиция. А най-лесно е да се каже, че това е елегантен начин тези хора да бъдат пратени на майната си с измамното усещате, че все още са значими и стават за нещо. Защо?

Защото не е достатъчно само да ги наредите на сцената, за да пеят, танцуват и декламират стихове, като някои ще станат за смях.

Защото "ейджизъм“ означава и нетърпимост между поколенията. За първи път терминът ейджизъм ("ageism“) се използва от геронтолога Робърт Бътлър, с който той описва дискриминационното отношение към мъже и жени в напреднала възраст. Днес обаче засегнати са всички възрастови групи – деца, тийнейджъри, хора в зряла възраст.

Последиците от възрастовата дискриминация могат да бъдат много сериозни, като все по-често експертите насочват вниманието към ефекта от нея върху децата и младежите.

Затова на заключителния фестивал не събирайте публика от набори на изпълнителите. Напълнете залата с млади хора и после ги питайте какво виждат, какво чувстват, имат ли граница на търпимост. За да знаете как да продължите, заслужава ли си, или просто искате да усвоите едни общински пари.

И тъй като съм в обхвата на проекта, но няма турнир по футбол на малки вратички, моля организаторите да приемат участието ми с тази дописка. И не ме канете на фестивала – не слушам "Шик“.