Отиваш на избори, гласуваш за кмет, за общински съветници и се прибираш като горд гражданин, свършил това, за което са го привикали пред урните. Твоите избраници имат задачата да построят къщата, която са ти обещали, да прокарат път до нея, да оформят градинката, в която с кеф да си ближеш сладоледа.

С твоите пари, разбира се. Друго от тях не искаш. И чакаш да видиш колко им е акълът.

После се оказва, че гласът ти е отишъл на майната си. Но го разбираш когато започваш да се чудиш това пешеходна пътека ли е, или някой е драскал с тебешир по асфалта. Това път ли е, или е само за каруци. Това указателна табела ли е, или само те праща там, където ти се иска да пратиш онези хубавци, за които си гласувал.

Но мандалото е хлопнало, късно е, либе, за китка, кой гласувал, кой бит – все неща, които изобщо не ти идват наум с бюлетината в ръката.

Гражданин тръгнал по обходен път заради вечния ремонт на Брезовско шосе и се озовал в кочина. Друг пита защо няма светофар до новия Lidl на Пещерско шосе. Поне пешеходна пътека да направят.

Отговорили му, че за светофара протичат съгласувателни процедури – от февруари се водят и край нямат. За компенсация гражданинът предлага да купи боята за пешеходната пътека, ако общинската хазна не може да си го позволи.

Така гражданите на Пловдив, които са очевидно прецакани, предлагат помощ – да се качат на валяка и да запълнят дупките, да купят боя, а защо не и светофара, да помогнат на "Чистота“ като извозват боклука с личните си автомобили – с тях могат да помагат и където има струпване на чакащи по спирките на градския транспорт.

Крайно време е части от града да бъдат дадени на концесия – това е изводът. Оправни граждани са готови да действат по-бързо от изветрели и тромави общински служби.

Иначе докато съгласуваме един нов светофар, може да изникне цял жилищен комплекс – там всичко става бързо и няма никакви оплаквания.